Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Климент Ефремович, аз съм на 78 години. Спомнете си моите заслуги към страната и съветската власт. Вие самият ме наричахте национален герой, а сега ме забравихте. Моля само за едно: включете ме към столовата на военното поделение, за да мога поне понякога да ям топла храна". Недовършено писмо с тези редове, адресирано до военния командир Климент Ворошилов, е намерено в спалнята на Иван Поддубний след смъртта му. На 8 август 1949 г. легендарният руски борец умира в град Ейск.
Слагат на раменете му телеграфен стълб, на който висят от двете страни по десет души – и стълбът се чупи. С ръста си от 184 сантиметра, Иван Поддубний тежи 120 килограма. Започва да печели пари с проста сила – в Полтавска област, където е роден, Иван работи като работник от 12-годишна възраст. А на 22 години получава работа като пристанищен товарач – биндюжник, работи в Севастопол и Феодосия.
В пристанищната среда казашкият син Иван възприема лоши маниери и навици. Впоследствие казва, че се е заразил с всички венерически болести, които има по света. Товарачите се състезават помежду си по борба и в тяхната среда Иван научава първите си техники, включително "мръсни", неприети сред професионалните борци.
Липсата на техника на Иван се компенсира от неговата сила на богатир. Според легендата през 1896 г. той дошъл на представление в цирк "Бескаравайни" във Феодосия. Когато борците излезли на арената и започнали да търсят желаещи да се борят сред публиката, той се записал доброволец – и победил всички с изключение на един, който надвил Иван с професионален хват. Въпреки това Поддубний бил поканен в цирка като "силовак" и така през 1897 г. започнала цирковата му кариера.
Пиддубний с брат му
Свободни източнициДоста бързо Иван се озовава в цирковата борба, която тогава се разделя на жанровете "шик" и "бур". "Шик" сега се нарича кеч. При нея се използват предварително репетирани рискови и зрелищни каскади, падания, хвърляния. Борците се представят в костюми и под псевдоними, разиграват конфликти и имитират наранявания. В Русия такива борчески шоута се организират от промоутъри. Един от тях, прочутият Иван "Дядо Ваня" Лебедев (1879-1950), си спомня за Поддубний: "Той разбиваше най-добрите борци в света без никакво съжаление и без ни най-малко смущение. Беше силен като природен ураган. Беше страшен не само за руснаците, но и за всички чуждестранни борци: не искаше да се отказва, затова ги пречупваше". Е, в стила на "бур", борбата за надмощие между спортистите, в която те откриват кой наистина е по-здрав и по-силен, Иван Поддубний няма равни.
През 1905 г. Иван прави фурор на световното първенство по борба в Париж, където побеждава световния шампион от 1903 г. Джес Педерсен. След тази победа започва да обикаля усилено Европа и е смятан за един от непобедимите борци.
Много от победите на Иван са спечелени чрез използване на бруталните пристанищни техники. Според легендата през 1905 г. във Франция Иван, който имал много остър характер, се сбил с японски майстор на бойни изкуства. Последният предложил да изяснят отношенията си в бой. Японецът се справил с всички силни атаки на Поддубний, като избягвал ударите му и поставял блокове, но Иван случайно хванал зашеметения майстор за дрехите, обърнал го и му счупил бедрото през коляното. Действително се страхуват от подобни техники на Поддубний.
В един момент Иван организира атракция, наречена "Поддубний срещу всички": предлага 200 франка на този, който успее да издържи с него 15 минути, и 8000 франка на този, който успее да го победи. Тъй като никой не успява да издържи 15 минути или да го победи, парите отиват при Поддубний. Въпреки това той не става богат човек – Иван пие, забавлява се и прахосва спечеленото, а и явно обича жените.
Казват, че първата любов на Поддубний завършила трагично – гимнастичката Мария Дозмарова, с която има връзка, паднала от трапеца и загинала. Антонина Квитко става първата съпруга на Поддубний през 1910 г. – за да съответства на Иван, жена му тежи над 100 килограма. Поддубний си построява имение в Полтавска област, открива мелница, но в крайна сметка не успява да уреди домашния си живот и домакинството – чувства се много по-приспособим към цирковата арена. Съпругата му живее с парите, които той изкарва, и през 1920 г., в разгара на Гражданската война, бяга с офицер от Бялата гвардия, като взема със себе си всички медали на съпруга си.
В началото на 1920-те години Поддубний отново се връща в Европа с турне. През този период той се среща с писателя Александър Куприн, който пише: "Одеве съм вечерял с Поддубний – човек с голяма сила и същата глупост". Когато през 1925 г. Поддубний пристига с турне в САЩ, той вече е на 54 години, но за целия си живот и блестяща кариера не успява да спести никакви пари.
Самият Иван Поддубний е обичал легендите и приказките, затова подробностите от биографията му са много съмнителни. Една такава легенда гласи, че Поддубний уж бил разгромен в СССР, защото отказал предложението на Лаврентий Берия да тренира спортистите на дружество "Динамо" – то обединявало служители на Държавна сигурност и Министерството на вътрешните работи. Но не може да се намери каквото и да е потвърждение на това. Причината, най-вероятно, е в друго.
През 1927 г., след като се завръща от САЩ, Поддубний купува къща с градина в град Ейск и се установява там при Мария Машонина, впоследствие неговата вдовица, с която изживява последните години от живота си. През 1930-те години тренира местни борци и остава местна звезда. Но през 1942-1943 г. Ейск е окупиран от германците. Те провеждат масови разстрели и ограбват населението. В същото време Поддубний, който с ръста си и гордия си вид веднага привлича вниманието на окупаторите, работи за тях като служител в билярден клуб – всъщност е колаборационист.
По време на германската окупация Поддубний – отново според легендата – гордо носел на гърдите си ордена "Червено знаме на труда", който получава през 1939 година. Но това не му е помогнало. След освобождението на Ейск Поддубний, както и всички граждани, оцелели в окупираните територии, са строго и дълго разпитвани. Той не е бил репресиран – легендата на руската борба е бил в осмото си десетилетие. Въпреки това дажбата на Поддубний била намалена толкова много, че старият борец винаги оставал гладен. Всички останали медали и награди той разменял по пазарите за храна.
Последният триумф на Иван Поддубний се случва през 1945 г. – той е извикан в Москва и в парк "Горки", при голямо струпване на хора, му присъждат званието Заслужил майстор на спорта на СССР. Тълпата от почитатели люлее Поддубний в прегръдките си, звучат тостове и музика. А след това Поддубний се връща в Ейск. Въпреки новата титла пенсията му не се увеличава - съветската власт не му прощава за "предателството". През 1948 г. Иван пада и си чупи бедрената шийка – оттогава се движи само с патерици.
Домът му тогава и през 2016 г.
Свободни източници; AlixSaz (CC BY-SA)Иван Поддубний умира в Ейск през 1949 г. от сърдечен удар. Къщата и гробът му са запазени, а в града има два паметника на най-известния руски борец, който в последните години от живота си няма достатъчно пари за храна.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си