Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Елена Худякова в анцуг на В. Степанова. 1985/Елена Худякова в комбинезон по ескиз на В. Степанова. 1985 г
Архивна снимкаМомиче от номенклатурно семейство, формално студентка в Московския архитектурен институт Елена се увлича се от дизайна на дрехи като тийнейджър и, веднага щом се появява възможност, тя се посвещава изцяло на любимото си занимание. Първите колекции на Худякова са от края на 1980-те години и са посветени на творческото преосмисляне на авангардното облекло. Тя се обръща към работите на най-известния моден дизайнер от първите години на СССР - Надежда Ламанова - и използва характерни щампи и кройки в моделите от последните години на страната на Съветите. Худякова си спечелва слава с дизайнерската версия на ватенки (между другото те отново са на мода сред съвременната младеж) и работните престилки, а също и аксесоари в духа на портупеите и кобурите.
Впоследствие западни стилисти започват да харесват Худякова. Нейните творби, отнасящи се до естетиката на соцарта, по ироничен начин, както самата тя каза, се появяват на страниците на модното списание The Face, а самата тя скоро се премества в Лондон, където работи в модната индустрия. Елена има дълъг живот – последните си години прекарва в чужбина, съсредоточена върху художественото творчество. През 2014-а, година преди смъртта ѝ, в Лондон се провежда нейна самостоятелна изложба. Тя е своеобразно обобщение, посветено главно на харизматично-ироничното представяне на наследството на социалистическия лагер.
Близнаците Алик и Николай, техничари по образование, обичат руския рок и са близо до тази среда. За нейните представители те започват да шият дрехи, след като сериозно проучват творческия процес. Полушкини винаги се движат в бохемска среда и с настъпването на 1990-те години започват да обличат със свои модели първите ъндърграунд клубове. Тяхната най-известна колекция ФашFashion датира от 1993 година. Нейните минималистични образи крият антифашистко послание. Дизайнерите казват, че основната им цел е да противопоставят нещо ново на втръсналото, грубо съветско минало.
Любимият материал на тандема е коприната и те умеят да работят с нея като никой друг. Дизайнерите шият много по поръчка и продължават да работят активно. Алик се отдава на изкуството, а през 2016 г. Николай пуска друга модна колекция от нов материал, в чиято основа са конопени влакна.
Художникът Александър Петлюра
Екатерина Чеснокова/SputnikХудожник по образование, а сега колекционер на винтидж дрехи, Александър Петлюра става един от пионерите на алтернативната мода след разпадането на СССР. Започва с оформлението на рок концерти. През 1990-те години в страната процъфтяват скуотовете, в които се събира творческа младеж. Един от тях току-що е организиран от Петлюра и първите представления са проведени на тази своеобразна платформа. Той прави модните си ревюта като спектакли. Главните герои са самите обитатели на скуота. И така, пани Броня, възрастна дама, която с охота се облича в най-странните костюми, родени от въображението на художника, става музата на Петлюра и "гвоздеят" на неговите представления.
Пани Броня и Абрамич
Глеб Косоруков/МАММ/МДФНаследник на този "резерват" става Арт пространството "ДК Петлюра", добре познато на всички фенове на ъндърграунда далеч извън пределите на Русия.
Съветският винтидж, събран от Петлюра, в крайна сметка се оформя в голяма колекция, в която влизат раздели по всякакви теми. И всичко заедно оформя една мащабна модна енциклопедия "Империята на вещите" от 12 колекции – "тома", посветени на историята на страната през призмата на облеклото и аксесоарите. Дрехите, създадени от Петлюра, са арт експеримент и чисто изкуство. Впоследствие артистът се насочва към представления и театър.
Лариса Лазарева и Регина Козирева първо играят ролята на модели в ъндърграунд дефилета, а след това се обединяват и започват сами да шият дрехи. Образите на дуета "Ла-Ре" са закачливи, ефектни и запомнящи се. Една от най-известните колекции на дизайнерките е линията вечерни рокли "Миглички" - плътно прилепнали рокли с дължина до пода с цепки, украсени с дълги "мигли" от изкуствен сняг. Самите момичета определят стила си като "бляскав пънк". Те организират дефилетата си като сценично представление и затова неслучайно дълго време думата "Театър" предхожда името на дуета. "Ла-Ре" многократно е канен на фестивалите за алтернативна мода "Асамблея на неопитомената мода", които тогава се провеждат в Рига. През 1990-те тази платформа става известна на Запад и в нея се включват вече европейски звезди на алтернативната мода, а новите руски дизайнери са длъжни да участват наравно с тях.
"Ла-Ре" активно работи и по модни дефилета в скуотове, клубове и галерии. За облеклото си двете дами използват най-странни материали като стърготини от талашит, а аксесоари правят от неща, смачкани на трамвайни релси. Краят на 1990-те за дуета е белязан от дрехи с технически експерименти: детайли изпадат от ансамблите, а вътре в обувките са монтирани работещи часовникови механизми. Дуетът не преживява хилядолетието. Момичетата се разделят и променят сферата на дейност. Лариса Лазарева се заема с журналистика и дълги години е моден директор на списание Men's Health.
Художникът Георгий Острецов
Андрей Безукладников/МАММ/МДФИзвестният концептуален артист винаги е възприемал модата предимно като арт изява. Започва да прави дрехи по предложение на легендарния Гарик Асса, бащата на руския ъндърграунд, както той самият се нарича, и прави модни ревюта в скуота "Детска градина". В края на 1980-те години в колекциите си художникът полемизира с политиката на партията, обличайки модели в почти шутовски костюми и обувки, направени от части от детски играчки. Всеки спектакъл на Острецов се превръща в истинско представление.
Острецов заминава за Париж и продължава да работи там и като художник, и като дизайнер, а в тази своя роля той вече си е сътрудничил с Жан-Шарл Кастелбажак, Жан-Пол Готие и Кендзо (основно за колекции обувки). Посреща милениума отново в Русия и днес се занимава с художествено творчество, създавайки предимно антиутопични платна в стила на комиксите.
Художник и моделиер Андрей Бартенев. 1997
Юрий Абрамочкин/SputnikИзвестният художник прави емблематични за 1990-те години дрехи. Въпреки че проектите на Бартенев трудно могат да се нарекат дрехи. По-скоро това са предмети на изкуството, в които той самият дафилира наред с моделите си. Дизайнерът активно участва в "Асамблеите на модата" в Рига, показвайки една от друга по-странни колекции. Всички те дишат с непреодолима жажда за свобода на творчеството и безгранично себеизразяване. По подиума преминават ту гигантски хора-плодове, ту хора-подводници. Самият Бартенев определя работата си не като дизайн, а като костюмиран спектакъл (нищо чудно – той е театрален режисьор по образование).
Един от най-известните му проекти от този вид е шоуто "Фауст", на което могат да се видят обемисти скафандри за въображаемо пътешествие в компанията на Мефистофел. През 1990-те години подобни действия и изпълнения завладяват тогавашните процъфтяващи клубове и художествени галерии, където Бартенев се появява в безумни кокошници и ярки трика на точки, прави невероятни структури на главата и тялото си и никога не се страхува от ярки, дори киселинни цветове. Той все още шокира публиката с тоалети и шапки за определен повод.
В Европа Бартенев е известен предимно като художник на костюми. В това си качество той участва в продукциите на известния режисьор Робърт Уилсън. Авторът припомня работите си от 1990-те като карнавал, необуздано шоу, изпълнено с провокации и фантасмагории.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
