Той с лекота носи кон или вдига пиано, на което свири пианист, улавя 90-килограмов оръдеен снаряд в полет и лесно разкъсва вериги, увити около тялото му. Александър Иванович Зас, родом от Руската империя, е един от най-силните мъже на първата половина на ХХ век, а във Великобритания директно го наричат "най-силният човек на Земята".
В същото време Зас не изглежда като силовак. Висок е едва 168 см, тежи около 75 кг, а мускулите му не са впечатляващи по размер. "Големият бицепс е толкова показател за сила, колкото големият корем е показател за добро храносмилане", смята Александър Иванович. "Именно сухожилието, което дърпа бицепса, се свива. Те и тяхното развитие са тайната на моята сила. Аз съм силен на сухожилия".
Зас се пристрастява към света на силовите рекорди още като тийнейджър, когато за първи път посещава цирково представление в Оренбург. Когато се връща у дома, започва да тренира усилено, използвайки всичко, което му е под ръка.
"Нищо не занимаваше мислите ми толкова, колкото желанието да стана наистина много силен човек, човек, който може да прави неща, непосилни за обикновените атлети", спомня си Александър Иванович.
Зас постига впечатляващи резултати, но баща му смята силовите тренировки на сина си за несериозно занимание. Изпраща го да учи за машинист, без да подозира, че вместо това той е започнал работа в цирк, където непрекъснато усвоява различни сложни трикове.
Когато през лятото на 1914 г. избухва Първата световна война, Александър Зас е призован в армията в кавалерията. Там силовакът става известен с това, че веднъж пренася на раменете си ранен кон до лагера.
След тежко раняване руският богатир е взет в плен. Благодарение на усилията на австрийските лекари обаче успява да запази не само живота, но и здравето си.
Зас е настанен в лагер за военнопленници, от който се опитва да избяга. Хващат го и го хвърлят в тясна единична килия в крепостта с малък заграден прозорец.
"Тъй като бях здраво окован и денем, и нощем – надзирателите сваляха оковите ми само два пъти на ден за хранене – психиката ми започна да отказва, – спомня си Зас. – И след дълбок размисъл реших, че единственият начин да спра физическото си влошаване е да тонизирам мускулите си по начин, различен от този, който правех при пълна свобода на действие."
Движенията на Зас са силно ограничении, но той започва активно да разработва и практикува система от изометрични упражнения, при които мускулите се напрягат, но не се разтягат или свиват. "Бързо осъзнах, че този вид физическа стимулация може да се изпълнява в продължение на дълги часове. Вместо да се губи енергия, напротив, тя само се натрупва."
Спортистът успява не само да поддържа форма, но и да развие издръжливост, да укрепи връзките и сухожилията, да увеличи еластичността им. Той създава своя уникален метод на упражнения в изключително трудни условия, когато трябва да търпи ужасни болки от това, че оковите разкъсват кожата му до кръв.
В края на войната облекчават условията на плен на Зас и той веднага се възползва от това, за да се опита отново да избяга. Този път успешно.
Александър Иванович се присъединява към една от цирковите трупи, които обикалят следвоенна Европа на турнета. През 1924 г. най-накрая се установява във Великобритания.
Заради невероятната му сила и удивителна издръжливост, публиката дава на Зас прозвището "Железния Самсон". Пресата го нарича "най-силния човек на Земята".
Атлетът с лекота носи голям кон по арената. Той ловко улавя изстреляни от специално оръдие 90-килограмови снаряди, които по-късно са замествани от асистентка.
В номера на "дяволската ковачница" Александър Иванович ляга върху стърчащи нагоре гвоздеи. На гърдите му поставят 500-килограмов блок, който помощниците му разбиват с чукове.
При друг трик силовакът бива вдиган с главата надолу под цирковия купол. В това време той държи със зъби въже, на което виси роял, на който свири пианист.
Зас успява да задържи на раменете си окачена платформа, на която стоят повече от десет души. Веднъж дори самият Уинстън Чърчил, бъдещият министър-председател на страната, взема участие в подобна каскада!
На арената "Железният Самсон" се изявявал до 1954 година. На 66-годишна възраст му става трудно да изненадва публиката със силови рекорди.
Зас преминава към тренировки с животни, които с удоволствие изпълнява до 1962 година. Тогава се случва инцидент – в цирка се запалва фургон с маймуни и Александър Иванович се втурва да спасява подопечните си.
Силовакът получава обширни изгаряния и скоро умира в болницата от сърдечен удар. Дългогодишната му мечта да посети Русия поне още веднъж така и си остава неосъществена.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си