Маршал Будьони: най-добрият съветски кавалерист и верен другар на Сталин

Семьон Будьони, 1920-те

МАММ/МДФ/Russia in photo

"Той има забележителен стратегически инстинкт. Той е смел до безразсъдство, до безумна дързост. Споделя с кавалеристите си всички най-жестоки изпитания и най-сериозни опасности. За него те са готови да се оставят да бъдат разкъсани на парчета", – така през 1920 г. Владимир Ленин говори за един от най-блестящите командири на Червената армия, бъдещия маршал на Съветския съюз Семьон Михайлович Будьони.

Роден и израснал в южната част на Руската империя сред донските казаци (макар че самият той не е казак), Будьони е уверен върху седлото още от ранно детство. В редиците на кавалерията той преминава през Руско-японската и Първата световна война. Неведнъж командването му връчва награди за храброст, проявена в сраженията.

1919 г.

Sputnik

Семьон Будьони мечтае след края на световния конфликт да се сдобие с малка конеферма, но Гражданската война, избухнала върху отломките на Руската империя, внася сериозни корекции в тези планове. В резултат на това бившият вахмистър на царската армия, който никога не е бил пламенен революционер, се озовава в лагера на болшевиките и се посвещава на каузата да се бори за властта на работниците и селяните.

В редиците на "червените" сприхавият кавалерист и войник бързо расте. От командир на малък революционен кавалерийски отряд до лятото на 1919 г. той се издига до командир на големия Първи кавалерийски корпус. Именно Будьони в сраженията край Воронеж през есента на същата година разбива основните кавалерийски сили на белите под командването на генералите Константин Мамонтов и Андрей Шкуро.

Климент Ворошилов, Семьон Будьони и Сергей Константинович Минин (от ляво надясно). Екатеринослав (Днепропетровск), декември 1920 г.

Sputnik

На 19 ноември 1919 г. на базата на кавалерийския корпус е разгърната Първа кавалерийска армия, която се превръща в най-мощното и славно военно обединение във въоръжените сили на младата Съветска република. Подсилена от стрелкови части, артилерия, отряд бронирани влакове и авиационна група, кавалерията на Будьони успешно разгромява врага в Кавказ и Крим. Тя действа ефективно и на първия етап от войната срещу Полша, която завършва неуспешно за Русия.

Семьон Будьони става един от най-обичаните и популярни командири на Червената армия. Думата "будьоновец" се асоциира с храброст и мъжество, а зимната шапка на военнослужещите, оформена като шлем на староруски воин, неофициално е наречена "будьоновка".

Москва, 1935 г.

ТАСС

След края на Гражданската война Семьон Михайлович изцяло се посвещава на любимите си коне: заема поста инспектор на кавалерията на Червената армия, работи като редактор на списание "Коневодство и коннозаводство", подпомага създаването на конеферми. Будьони се противопоставя на намаляването на числеността на кавалерийските войски, като не отрича активната механизация на въоръжените сили.

На 20 ноември 1935 г. Семьон Михайлович е удостоен със званието Маршал на Съветския съюз. По време на започналите скоро масови репресии в СССР, известни като "Големия терор", трима от петимата маршали са убити. Будьони благополучно оцелява в този период заедно със своя стар съратник от Първа конна армия – народния комисар (министър) на отбраната маршал Климент Ворошилов.

Москва, 1939 г.

Анатолий Гаранин/Sputnik

Главният кавалерист на страната е спасен поради почти пълното си отсъствие на политически амбиции и неприязънта си към кабинетните интриги. Освен това Семьон Михайлович е прагматичен и далновиден човек – веднъж застанал на страната на Сталин, той, както и Ворошилов, му остава безпределно верен. "Бащата на народите" знае това и пренебрегва всички доноси, че неговият "приятел и другар" Будьони е замесен в някакви заговори.

На свой ред Семьон Михайлович е принуден да действа в съответствие с политиката на властите и да подкрепя всички инициативи на лидера. На 11 юни 1937 г. като член на Специалното съдебно присъствие на Върховния съд на СССР той издава смъртна присъда на маршал Михаил Тухачевски и редица висши съветски военни командири за участие във "военно-фашистки заговор".

Вижте още: Защо Сталин разстрелва най-младия съветски маршал Тухачевски

Будьони пред моряците на Черноморския флот, 1942 г.

Алексей Межуев/Sputnik

В началото на войната срещу нацистка Германия на 10 юли 1941 г. Будьони е назначен за главнокомандващ на войските от Югозападното направление и получава задачата да удържи Киев с всички сили. Поради опасността войските му да бъдат обкръжени, Семьон Михайлович иска от Върховното командване да му разреши да ги изтегли на нови позиции, но получава категоричен отказ. На 12 септември той е уволнен от командването като "паникьор", а три дни по-късно германците затварят пръстена около четирите съветски армии, защитаващи столицата на Съветска Украйна.

По-късно Будьони командва Резервния фронт и войските на Севернокавказкото направление, но не успява да осигури ефективно управление на големи оперативно-стратегически обединения в постоянно променящата се обстановка. От 1943 г. маршалът вече не участва в прякото командване на войските. Така на почти декоративната длъжност командир на кавалерията на Червената армия той е отговорен за формирането на нови кавалерийски части, без да има нищо общо с воденето на бойни действия.

1965 г.

Василий Малишев/Sputnik

В следвоенния период Семьон Будьони заема длъжността заместник-министър на селското стопанство на СССР по въпросите на коневъдството и написва повече от 70 труда на тази тема. Под негова редакция е издадена монументалната петтомна книга "История на коня". През 1948 г. в Съветския съюз се развъждат порода коне, наречени "будьоновски" в чест на маршала.

Както и преди, той не се интересува от политика, въпреки че през 1954 г. по време на един банкет прави небрежна критична забележка за Никита Хрушчов. Последвалият позор на Будьони обаче не трае дълго. В същото време за своя покровител Сталин Семьон Михайлович, дори и след развенчаването на неговия "култ към личността", никога не се изказва негативно.

1973 г.

Владимир Савостянов/ТАСС

През последните години от живота си Будьони се занимава с писане на мемоари за службата си в Първа конна армия и участва в многобройни срещи със съветската младеж, за която той е истинска легенда на Гражданската война.

Семьон Михайлович умира през 1973 г. на 90 години. Дори и на пределна възраст известният кавалерист продължава да язди своя будьоновски жребец на име Софист почти до смъртта си.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.