В много съветски филми положителните герои са обикновени жени, без много блясък, както се казва, "от народа". А пък техните антагонисти са жени, добре облечени и гримирани, сякаш слезли от корицата на западно модно списание. Тази конфронтация може да се види във филмите "Диамантената ръка", "Любов и гълъби", "Момичета" и други. По това време има напълно ясни указания как човек трябва да се стреми не към външна, а към вътрешна красота. Но въпреки това съветските жени следват модата и се грижат за себе си.
Красотата според съветското разбиране започва със здравето. През всички времена модата на женските фигури непрекъснато се мени: за образцови се приемат ту слабите, ту пищните. В СССР жените, които са умерено пълни, силни и издръжливи, се смятат за красиви. Всяка година в градовете на Съюза се провеждат тържествени паради на спортисти, които демонстрират красивите атлетични тела на съветските жени и мъже.
В началото на своето съществуване СССР се бори с глада, недохранването, туберкулозата и в резултат на това с прекомерната слабост на своите граждани. А вече през 1960-1970 г. започва период на борба с наднорменото тегло и болестите, произтичащи от него. Сред популярните методи е системата от "лечебни маси" (при тази система хората са подложени на различни диети според заболяването си, но те не изключват пълноценно медикаментозно лечение – бел. ред.) в санаториумите, както и терапевтичното гладуване и разтоварващите дни с кефир.
За поддържане на здравословно тегло в Съветският съюз са осигурени безплатни секции за всички възрасти, а през 1980-те години дори се появяват фитнес клубове, подобни на съвременните.
Освен това на работните места навсякъде има почивки за "производствена гимнастика", а у дома почти всяко семейство има гири, дъмбели, висилки за набирания, ски и кънки.
Още в началото на XX в. трудно може да се срещне рускиня с къса прическа. Всички носят дълги плитки, от които става ясно дали жената е омъжена, необвързана или сгодена. Но още в ранните съветски години прогресивните съветски жени отрязват плитките и подстригват косата си, за да имат "момчешка" прическа. Някои слагат руска забрадка върху прическата си. Късите прически са по-удобни, по-модерни и изискват по-малка поддръжка.
В същото време, разбира се, никой не забранява плитките, но най-често те остават атрибут на ученички или фолклорни ансамбли. Дори филмовите звезди в СССР почти всички са с къси коси.
В СССР няма салони за красота в нашия съвременен смисъл, но пък има огромен брой достъпни фризьорски салони. Между другото, правели са и маникюр, и педикюр.
Яркият грим не се приветства сред ученичките и студентките, прекалено претенциозният външен вид може дори да бъде осъден на комсомолско събрание. Но пък малко по-големите момичета често подчертават устните си с червено червило, а очите си могат изобщо да не гримират.
Изобилието от декоративна козметика, както се смята тогава, е по-подходящо, да речем, в театъра или в киното.
В миналото няма толкова много марки и трендове, колкото са днес, а още повече в една затворена държава. Но разбира се, жените виждат модни стилове на рокли във филми и списания и искат нещо подобно за себе си. Не всяка може да си позволи да поръчва неща от ателие, но много умеят доста добре да шият, плетат и бродират. Способността да правиш красиви неща със собствените си ръце се цени високо в онези години. Впрочем, както винаги.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си