Все пак, съдейки по съхранените записи, може трудно да се съгласим с нея. Някои хора е възможно да помислят, че речта на Владимир Илич е почти смешна: чува се как той говори на висок тон и малко носово.
Все пак може да се смята, че това се дължи на лошото качество на записа. По времето на Ленин звукозаписът е с ниско качесто, а речите на "вожда" се записват на несъвършени грамофонни плочи. Старата апаратура и лошата акустика в помещенията, съчетани с бързата реч на оратора, силно променят гласа и записите може да са далеч от реалността.
Съвременниците на Ленин си спомнят, че гласът му е приятен. Значителна част от чара му не е в гласовите възможности, а в логиката и емоционалността по време на речите. Съветският прозаик Феоткист Березовски си спомня Ленин така: "Заслужава да се отбележи и друга особеност в речта на Владимир Илич, която не бях забелязал в никой от ораторите, които познавах, нито преди, нито след другаря Ленин: речта му беше изпипана до най-малкия детайл, въпреки цялата острота и спонтанност на чувствата, които Владимир Илич влага в доклада и го подчертава с интонацията на гласа си. Този глас предизвиква напрегнато делово внимание на публиката. Гласът на Ленин започва да звучи с тревога и омраза към онези, които унищожават и саботират великото дело за освобождението на трудещите се. А омразата пламва с огън в очите на хората, облечени в сиви туники и черни якета."
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си