Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"В ония времена живял Богумир, съпругът на Слава, и той имал три дъщери и двама сина. А майка им на име Славуня, <...> казала на Богумир на седмия ден: "Трябва да оженим дъщерите си, за да видим внуци". И така Богумир впрегнал каруцата и потеглил накъдето му видят очите. И стигнал до един дъб, който се издигал в полето, и останал да нощува край огъня. И видял във вечерния здрач, че към него се приближават трима мъже на коне. <...> И Богумир се върнал в степите свои и довел трима съпрузи на дъщерите си. Така било положено началото на три рода. От тях тръгнали древляните, кривичите и поляните, защото първата дъщеря на Богумир се казвала Древа, втората - Скрева, а третата - Полева. Синовете на Богумир пък се казвали Сева, а по-младият - Рус. От тях са произлезли северняците и руснаците. А пък тримата съпрузи се казвали Утреник, Полуденник и Вечерник".
Така звучи легенда за произхода на славяните според версията на Велесовата книга – видите ли древна летопис, разказваща историята на народите от Евразия от IX века до н. е.
Оригиналът на този документ никой никога не е виждал. Това обаче не пречи Велесовата книга да придобие невероятна популярност - излизат над 10 нейни превода! - и да стане едно от главните "учения" на неоезичниците.
Автор на мистификацията е руският емигрант Юрий Миролюбов. През 1952 г. той пише до редакторите на рускоезичното списание "Жар-птица", издавано в Сан Франциско. Той, Миролюбов, видите ли, бил открил древни плочи от V век, които описват историята на Древна Рус. През 1955 г. списанието публикува едно изображение - снимка на текст, преписан от дъсчица. А от 1957 до 1959 г. изданието публикува превод на пълния "текст от дъсчиците", направен от Миролюбов и друг любител на древните паметници, емигрантът Александър Куренков, с когото той води кореспонденция.
Юрий Петрович Миролюбов (1892—1970)
Свободни източнициСамият Миролюбов нарича артефакта "Скрижалите на Изенбек". Според неговата версия те са принадлежали на художника Фьодор Изенбек, който ги намира по време на Гражданската война в едно от ограбените имения и след като емигрира, ги носи със себе си из цяла Европа. През 1925 г. в Брюксел се запознава с Миролюбов и му позволява да изучава дъсчиците в продължение на 15 години.
"Той беше много подозрителен към всякакви предложения за "дъсчиците". Дори не ми ги даде да ги занеса вкъщи! Трябваше да седя в ателието му, на улица "Бесме", в Юкъл, и ме оставяше заключен, а веднъж останах в този арест два дни! Когато дойде, беше изключително изненадан. Напълно забравил, че съм в ателието му", пише Миролюбов на друг изследовател на дъсчиците Сергей Лесной.
През 1941-а, по време на окупацията на Белгия от нацистите, художникът умира и следите на "артефакта" се губят.
Самото словосъчетание "Велесова книга" влиза в обращение през 1966 г. по инициатива на Лесной. Той публикува в чужбина произведението "Велесовата книга" със собствена "разшифровка" на дъсчиците и откъси от кореспонденция с Миролюбов.
"Андрей Рубльов"
Андрей Тарковски/Мосфильм, 1966Много авторитетни съветски палеографи, историци, археолози, археографи, лингвисти и литературоведи са единни в мнението си, че "Дъсчиците на Изенбек" са фалшиви. Всичко в историята на "артефакта" ги тревожи: от липсата на информация за първите собственици до азбуката, жанра и езиковите особености на превода.
В текста има объркване на датите, отброяването на времето се прави по нетипичен за хрониките начин, не са посочени топоними, имена на царе и военачалници, не са изложени сюжетите на основните събития, за сметка на това обаче има речеви анахронизми. Открити са и несъответствия между текстовете, отпечатани от "Жар-птица" и архивите на Миролюбов, които по-късно се оказват на разположение на учените.
Отделно учените анализират азбуката и граматическата структура на езика: за целта се оказва, че им достатъчно да се възпроизведе текстът от дъсчиците. Анализът разкрива смесица от форми от съвременните славянски езици, разнообразие от варианти на написване на едни и същи думи и невиждани начини на словообразуване. Самата писменост - т. нар. велесовица - е имитация на кирилицата с горна хоризонтална черта по подобие на индийското деванагари.
"Анализът на Велесовата книга показва, че езикът, на който е написана, не може да съществува. Няма език, който да е без стабилна фонетична система, единни правила на граматиката и който да нарушава добре проучените модели на развитие на всички славянски езици", пише съветският литературовед-медиевист Олег Творогов.
Той освен това той обръща внимание на сюжетното и графичното сходство на Велесовата книга с произведенията на фалшификатора от края наXVIII-XIX в. Александър Сулакадзев. Именно той създава както "авторски" фалшификати, така и фалшиви послеписи към истински ръкописи, които увеличават възрастта на документите.
Въпреки провала на Велесовата книга като исторически документ, интересът към нея излиза извън академичните среди. Текстът привлича вниманието най-вече на привържениците на руското езичество.
През 1976 г. масовият седмичник "Неделя" публикува статия за "Велесовата книга", която авторите представят като "тайнствена хроника, която ни позволява да хвърлим нов поглед към времето на възникване на славянската писменост и да преразгледаме научните представи за произхода и митологията на славяните". Тази публикация не поставя под въпрос достоверността на съмнителния текст и спомага за по-нататъшното му разпространение.
Сергей Алексеев
Станислава Владимировна Зяблицева (CC BY-SA)"Най-трудният проблем, свързан с Велесовата книга, не е свързан с лингвистиката или историята, а със социалната психология. Това се крие във факта, че фалшивостта на книгата е ясно видима само за професионални лингвисти и историци, докато неподготвеният читател лесно се увлича от примитивни, но привлекателни за мнозина, измислици за това как древните руснаци успешно са се борили с врагове преди няколко хиляди години. И уви, в очите на такъв читател, твърденията на науката не вземат превес над привлекателните фантазии на аматьори", отбелязва съветският и руски лингвист академик Андрей Зализняк.
Преводът от дъсчиците е публикуван на територията на Русия едва през 1992 г. - и по-късно преиздаван десетки пъти. От същата година вестници и списания - националистически, обществено-политически ("Московский комсомолец") и дори научно-популярни ("Наука и религия", "Чудеса и приключения") - активно пишат за книгата на Велес и не поставят под съмнение нейната автентичност. В средата на 90-те тя дори се споменава в експериментален гимназиален учебник по история. Позовавания на нея има и в професионални издания за педагози историци.
Интересът към неоезичеството през 90-те години не израства на празно място: има го и в предреволюционна Русия, и сред славянофилите, и в СССР. През съветските времена увлечението по архаичната славянска култура се поддържа отгоре, за да се намали значението на православието, което комунистическата партия представя като "инструмент за поробване на славяните". Така езичеството оправдава комунистическите порядки и помага на властите да се борят с християнството.
След разпадането на Съветския съюз обществото преживява криза на идентичността. И мнозина отново започват да търсят отговори в езичеството.
"Имаше психологическа необходимост от това. Хората се отдалечиха от една идеология и имаха нужда от друга. Някои се обърнаха към традиционната религия, някои започнаха да търсят извънземни, други пък се обърнаха към неоезичеството", казва историкът-антрополог Сергей Егоров, преподавател в Държавния университет в Санкт Петербург, в коментар за Russia Beyond.
Търсенето на нова идеология активно се подхранва от белетристите: руски писатели усвояват и "творчески преосмислят" сюжетите от Велесовата книга в свои произведения, посветени на величието на предхристиянска Рус.
Участници в езическия празник на лятното слънцестоене, 2017
Иля Питалев/Sputnik"Заедно с краха на комунистическата идеология се издигна черен стълб от всякакви мистични глупости, а с него и армия от авантюристи, печелещи добри пари от глупаци, идиоти и очаровани странници", признава по-късно писателят Сергей Алексеев, чието творчество оказва силно влияние върху развитието на идеите на славянското неоезичество.
Материалът, предоставен от Велесовата книга, идеално подхожда за изграждане на нова, привлекателна идеология. В книгата по-специално се твърди, че славянското езичество е миролюбива религия, в която няма човешки жертвоприношения. Въпреки че официалната наука е доказала обратното.
"Неоезическите идеолози, по-добре от всеки друг, разбираха напълно колко нестабилна е конструкцията на техните постройки, основани на значително остарели данни и изживели времето си методически подходи. На тях, също като въздух, им бе необходим достоверен оригинален източник, за да се позовават на него като на последно неопровержимо доказателство. Неслучайно десетилетия наред ентусиазирани любители упорито, макар и безплодно, издирваха паметници на древната славянска писменост. Така че Велесовата книга за тях се оказа дар от Бога", подчертава историкът Виктор Шнирелман.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си