През 1920-те години поради липсата на жилища горният етаж на ГУМ, където има складове, е преоборудван в комуналка. Там живеят 22 семейства, все обикновени съветски хора. И ако си мислите, че са имали късмета да живеят с гледка към Кремъл, това не е съвсем вярно.
Да, точно под тях има магазини, фризьорски салон, печатница и езикови курсове, но мястото не е много пригодно за живеене. Няма общи кухни, нито пък газ или тоалетни. Храната трябва да се приготвя директно в стаите на керосинови печки, и живущите използват обществените тоалетни на универсалния магазин. В края на 1930-те в мазето на ГУМ е открита платена баня, която значително улеснява живота на наемателите.
Не всички имат късмет с гледката от прозореца. Повечето общински апартаменти имат прозорци дори не към улицата, а към вътрешността на сградата. Всяка сутрин в 8 часа ГУМ отваря врати и по звука на тропащите крака, които бързат да се наредят на опашка, наемателите могат да сверят часовниците си.
Едва през 1953 г., след смъртта на Сталин, обитателите на търговския център са преместени в по-пригодни за живеене апартаменти и ГУМ престава да бъде нечий дом.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си