Портрет на Елисавета Петровна
Шарл Андре Ван ЛооНа 6 декември 1741 г. Елисавета, начело на гренадирите от Преображенския полк, отива в Зимния дворец. Когато слиза от шейната на Адмиралтейския площад, тя върви трудно през дълбокия сняг. Тогава гвардейците вдигат царицата на раменете си и я понасят към двореца. Така започва нейното управление.
"Царевна Елизобет Петровна говори повече немски, отколкото руски" – така пише сестрата на Петър Велики и леля на Елисавета Наталия Алексеевна през 1713 година. Малката Елисавета, която на 3-годишна възраст усвоява немската азбука, на четиригодишна възраст вече говори на немски с роднини, гости и слуги. На дванадесетгодишна възраст тя знае добре френски, а на шестнадесет го говори като майчин език – подобно на баща си, Елисавета е много възприемчива към всичко чуждо и сама иска да общува с чужди посланици и гости.
Подобно на баща си, Елисавета отделя голямо внимание на развитието на образованието в Русия. По нейно време са обновени уставът и персоналът на Академията на науките, открити са Московският университет (1755 г.) и Императорската академия на изкуствата (1757 г.). Пълноценната реформа на руската образователна система, докладът за която вече е подготвен и обсъден от висшите сановници и императрицата, е прекъсната единствено от смъртта на Елисавета Петровна през 1761 година.
Анна Петровна и Елисавета Петровна
Louis CaravaqueПрез 1730 г. Елисавета, която тогава е на 21 години, според завещанието на майка си трябва да наследи трона след смъртта на Петър II. Но престолът е завзет от Анна Йоановна, нейна братовчедка. От началото на 1730 г. Елисавета се мести в Москва, където живее в царското село Покровское-Рубцово – близо до днешната метростанция "Електрозаводская", на брега на река Яуза. Там все още се намира дървеният дворец, възстановен по нейна заповед през 1733 година. Докато Елисавета прекарвала времето си там, тя общува много със селяните от двореца, дори води хороводни танци и пее песни с тях.
В Москва тя се пристрастява и към стария навик на московските царевни – чесането на петите през нощта. Вече като императрица тя продължава да обича благородните дами от петербургския елит да я чешат по петите нощем.
Освен това, според спомените на съвременниците, Елисавета Петровна била сантиментална и набожна, но в същото време склонна към изблици на гняв. Историкът Казимир Валишевски предава една такава легенда: "Веднъж Лопухина (Наталия Фьодоровна Лопухина (1699-1763), придворната дама на царицата), известна с красотата си и поради това предизвикваща ревността на императрицата, решила от лекомислие или под формата на бравада да се появи с роза в косата, докато императрицата имала същата роза в косата си. В разгара на бала Елисавета накарала виновницата да коленичи, поръчала ножици, отрязала обидната роза заедно с кичура коса, към който била прикрепена, и като забила на виновницата два добри шамара, продължила да танцува. Когато ѝ казали, че нещастната Лопухина е загубила разсъдъка си, тя свила рамене: "Нищо ѝ няма на глупачката!"
Съществува легенда, че преди да отиде в казармите на Преображенския полк, Елисавета се помолила и дала клетва, че ако се възкачи на престола, при нея няма да се извършват екзекуции. Формално това е така, но това не означава, че наказанията са били милостиви. Същата държавна дама Лопухина през 1743 г. за участие в заговор срещу императрицата е пребита с камшик, изваден ѝ е езикът и е заточена в Сибир.
По времето на Елисавета е възстановен и трудовият лагер в залива Рогервик, където са заточени онези, които по закон е трябвало да бъдат осъдени на смърт. В него, работейки при нечовешки условия, повечето осъдени умират само за няколко месеца.
Елисавета Петровна, подобно на баща си, е законодателка на модата. Тя стриктно следи на официалните балове в двора благородните дами да се появяват всеки път с нови рокли, което води до огромни разходи за двора. Но императрицата е непреклонна. Самата тя държи в гардеробната си, според различни оценки, от 8 до 15 хиляди рокли, а тази гардеробна заема огромна зала в Зимния дворец. След смъртта на императрицата всички тези рокли са дарени на манастири и църкви.
От възкачването на Елисавета до 1750 г. в двора се приемат "метаморфози", когато кавалерите се появяват в дамски костюми, а дамите – в мъжки. Самата царица приема образа на холандски моряк, мускетар или казак. Тя измисля костюми и за трупата на домашния си театър, към който проявява интерес през 1750-те години. През 1756 г. трупата на Фьодор Волков, която получава театрално обучение под ръководството на Елисавета, става известна като първия официален театър в Русия.
Елисавета се характеризира с дълбоко благочестие и смята за свой дълг да прави поклоннически пътувания до старинните манастири около старата столица – Савино-Сторожевския, Новоярусалимския, Троице-Сергиевата лавра. Казимир Валишевски пише: "Пътувайки пеша, тя използваше седмици, а понякога и месеци, за да измине шестдесетте мили, които деляха прочутия манастир от Москва. Случвало се е, че уморена, тя да не може да измине три-четири версти до спирката, където е заповядвала да построят къщи и където трябвало да почивала няколко дни. Тогава стигала дотам с карета, но на следващия ден каретата я водела до мястото, където прекъснала ходенето си".
Елисавета Петровна се занимава много с църковните дела – при нея е завършен преводът на Библията на руски език, започнат при баща ѝ. "Елисаветинска Библия" от 1751 г. все още се използва с малки изменения в богослужението на Руската православна църква.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си