В романа си "В планините" за живота на жителите на волжките селища в Нижегородска губерния Павел Мелников-Печорски разказва за търговията, която съществувала в Сергачкия район още от XVI век. Не по-малко от тридесет села са изкарвали прехраната си с обучение на мечки. Те учели мечетата на различни трикове и ходели с тях на панаири. Говорело се, че чудо-мечките забавлявали гостите на сватбата на Иван Грозни с Марфа Собакина.
"Скоморохи в селото"
Франц РисФренските затворници, които пребивават в Сергач по време на войната от 1812 г., виждат с очите си дресирани мечки. И отначало не вярват, че такова нещо е възможно. Всичко започва с разговорите, че Наполеон скоро ще изпрати нови войски – с тях, обещават французите, руснаците няма да могат да се справят. На което местният капитан-изправник възразява: ако се наложи, ще изпратим полкове мечки. И той кани специалния батальон да погледа.
"Мечи полкове" (френска карикатура)
Свободни източнициМелников-Печорски описва това събитие по следния начин: "А мечкарите се шляеха по бял свят само през лятото, през зимата си бяха все у дома. Инспекторът им наредил да доведат мечките в града до такъв и такъв ден. Доведоха хиляда звяра, наредиха ги в редици, започнаха да ги карат да хвърлят пръчки на раменете си, да им показват как малките момчета крадат грах. А губернаторът каза на французите: "Това, казва, е обучение по стрелба и пълзене по мечешки. Французите бяха изумени и писаха вкъщи, че са видели с очите си мечи батальон. Оттогава французите започнаха да ни наричат мечки".
Скулптурна група "Мечка се води". 1880-1890-те години Фабрика на Гарднър, колекция на ДИМ Комедия с мечки и дресировъчни гравюри
Държавен исторически музейДресираните мечки са истински звезди на панаири и различни фестивали. Те могат не само да ходят на задните си крака, но и да разиграват различни "сценки". Историкът и археограф Дмитрий Ровински в своя сборник "Руски народни картинки" описва мечешки комедии. Например как девойка се мотае: "Миша седи на земята, търка лицето си с едната лапа, а с другата върти кукиш пред муцуната си – това означава, че девойката се оглежда в огледалото".
Флаг и герб на Сергач
Свободни източнициМечките могат да изпълняват до петдесет такива трика: "дърпат и стрелят с подобна на лък пръчка", "както малки деца крадат грах и пълзят, където е сухо – по корем, а където е мокро – по колене, след като откраднат, се търкалят", "както жена мило гали мъжа си". А след това вземат по една шапка и обикалят публиката в кръг, събирайки награда за изпълнението си.
Мечките от Сергач са толкова популярни, че Екатерина II заповядва да поставят топтигин (така наричали мечките заради тежката им походка) в герба на града. Самите дресировчици от Сергач с уважение наричат своите подопечни сергачки барин (благородник) Михаил Потапич.
Песента на Скоморохите, 1910 г. Художник: Петър Иванович (1886-1923)
Legion MediaПрез 1866 г. комедиите с мечки са забранени, но историите за супермечки, които удивляват с талантите си, остават.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си