Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Сталин ще одобри генералния план за реконструкция на Москва след една година, но промените в столицата вече са започнали. Пътищата са разширени, а всички стари сгради, които "пречат", са безмилостно разрушени.
По-специално, те разрушават почти цялата Китайгородска стена – укрепление, построено около центъра на Москва още през XVI век.
На снимката се вижда как московските улици се асфалтират след разрушаването на стената.
Година по-рано е открито тролейбусното движение в Москва.
И все пак тогава столицата все още не е голям мегаполис, а местата, които сега са почти в центъра, са били предградия. Ето например една живописна зелена зона – Лужники.
Метрото в Москва ще бъде открито едва през следващата година, но през 1934 г. се случва знаково събитие – пробното пускане на първия влак.
Лазар Каганович (на снимката в средата), сътрудник на Сталин, отговарящ за строителството на метрото, наблюдава процеса в шахтата заедно с работниците от подземния строеж. Отначало, до 1955 г., столичното метро дори носи неговото име.
Първата половина на 1930-те години е началото на мощна индустриализация в СССР. Стахановското движение на работническите стачници ще се появи едва през следващата година, но междувременно е зададен курс към романтизиране на труда и високите постижения. На снимката виждаме миньор в мините на Донбас.
Електрификацията на страната върви с бързи темпове, така че електропроводите и стълбовете се превръщат в нови детайли в пейзажа, които вдъхновяват фотографите.
Сега известен като завод "Москвич", през 1930-те години той се нарича Московски завод за сглобяване на автомобили на КИМ (Комунистически интернационал на младежта) и сглобява автомобили ГАЗ от съветски компоненти.
Така на 1 май на Червения площад в Москва с помпозност е отбелязан Денят на труда.
ХѴІІІ конгрес на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) в началото на 1934 г. официално е наречен "Конгрес на победителите" и на него се обявяват успешните резултати от първия петгодишен план за индустриализация. По-късно обаче той ще бъде наречен "Конгрес на разстреляните", тъй като повече от половината делегати ще бъдат репресирани по време на Големия терор. На снимката е показан президиумът на конгреса.
През 1934 г. ГУЛАГ вече работи, като през предходната година Беломорско-Балтийският канал е построен от затворници за рекордно кратко време, а други мащабни строителни проекти са в ход. Но все още не е имало масови репресии. На снимката е показана трудово-изправителна колония край Челябинск.
На 1 декември 1934 г. в Ленинград е убит Сергей Киров, ръководител на градския партиен клон и сътрудник на Сталин. Смята се, че смъртта му е причина за началото на Големия терор - масовите репресии в СССР. На снимката - Йосиф Сталин и Андрей Жданов на погребението на Киров.
Друго важно събитие през 1934 г. - Първият всесъюзен конгрес на съветските писатели. Негов почетен председател е Максим Горки, главният пролетарски писател на страната - и истинска звезда, култова фигура. Още докато е жив, в негова чест са наречени улици, паркове и дори цял град - Нижни Новгород е преименуван на Горки.
Друга звезда на литературния свят през 1934 г. е Михаил Шолохов. По това време вече са публикувани три тома от емблематичния му роман за гражданската война "Тихият Дон". А страната с нетърпение очаква финала (той ще излезе през 1940 г.). Твърди се, че книгата е прочетена и одобрена лично от Сталин, въпреки че главният герой така и не се присъединява окончателно към болшевиките.
През 1934 г. СССР за трети път посреща почетен гост - английския писател Хърбърт Уелс.
В съветска Москва пристигат много чужденци, които симпатизират на строителството на социализма и лично на Сталин. Актьори от студията "Мосфилм" (звездата Любов Орлова в центъра) с френския писател комунист Анри Барбюс.
През 1930-те години СССР активно изследва Арктика. През лятото на 1933 г. параходът "Челюскин" тръгва на експедиция по Северния морски път, но е притиснат от ледовете в Чукотско море и дрейфува с целия си екипаж почти пет месеца.
На 13 февруари 1934 г. корабът потъва, но пътниците успяват да се евакуират. В продължение на два месеца те живеят на ледената пъртина, докато тече спасителната операция. Пилотите извършват 23 полета, като извозват повече от стоте пътници на "Челюскин" до сушата.
В Москва "челюскините" са тържествено посрещнати с цветя още на жп гарата, а на Червения площад се състои тържествен прием. А пилотите, спасили пътниците, стават първите в историята, които получават званието Герои на Съветския съюз.
Много съветски деца мечтаят да станат летци и навсякъде са открити клубове по авиомоделиране.
Между другото, през 1934 г. СССР все още не се е превърнал в напълно пуританска страна - и голото тяло се смята за нещо обичайно (особено ако е здраво). Така че комсомолката в прозрачен бански на плажа е норма.
Въпреки това жените в СССР стават все по-равноправни членове на обществото и заемат много професии, които преди това са изглеждали "мъжки". Появяват се много журналистки и фотографки, които отразяват както строителни обекти, така и спортни събития. Известният фотограф Александър Родченко нарича този кадър "три репортерки: Краснявская, Елизавета Игнатович, Евгения Лемберг".
Особено внимание се обръща на физическото здраве на съветските хора - все пак строителят на комунизма трябва да бъде силен и издръжлив. Снимката показва физическа подготовка в летен лагер на Червената армия.
Известната снимка на Александър Родченко "Гмуркане" е направена през 1934 г. на стадион "Динамо".
Децата се занимават с физкултура от най-ранна възраст. През лятото - зарядка, плуване, активни игри, а през зимата - каране на ски и кънки.
Нека да разгледаме още няколко снимки от обикновения съветски живот. Тук са студенти по време на лекция в Московския държавен университет.
А ето и дресирането на служебни кучета в Червената армия.
1930-те години са и годините на активна колективизация на селското стопанство. "Колхозник" е новата популярна дума. На снимката са представени колхознички на сенокос.
Много съветски фотографи започват да снимат теми за живота в колхозите. На снимката по-долу, наречена "От колхозния дом", са показани селяни, които се връщат от работа на обществена земя.
Чаено парти в селска къща. Изненадващо е, че въпреки цялата борба срещу религията, в колибата все още висят икони.
"Първи в селото." Акордеонистка от Кабардино-Балкария.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
