Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През годините на войната над 70 генерали от Червената армия са пленени от германците. Нацистите се опитват да ги убедят да им сътрудничат с обещания или заплахи, но по-голямата част от военните лидери остават верни на клетвата.
И все пак 20 генерали се съгласяват да сътрудничат на врага. Ето кои са тримата най-известни от тях.
Генерал Андрей Власов някога е смятан за талантлив и обещаващ военен лидер в СССР. Неговата 20-та армия изиграва важна роля в разгрома на врага край Москва през зимата на 1941 година.
През юли 1942 г. военачалникът е заловен близо до Ленинград и скоро преминава на страната на нацистите. В характеристиката на Гестапо се посочва, че той е направил това не поради политически убеждения, а поради безизходица и невъзможност да реализира лични амбиции.
В германските документи се отбелязва, че в живота генералът се придържа към принципа "Да си в кал до шията, но да си господар".
Власов става ключова фигура в руското колаборационистко движение. Взема пряко участие в създаването на Руската освободителна армия (РОА) и Комитета за освобождение на народите на Русия (КОНР), след което и ги оглавява.
В Съветския съюз с унищожителната дума "власовци" са наричани всички рускоезични колаборационисти, дори и да не са били част от структурата на РОА.
Съветските войски залавят генерала на територията на Чехословакия на 12 май 1945 година. Той е признат за виновен в държавна измяна и е обесен в Москва на 1 август 1946 г. заедно с група съучастници.
Един от съучастниците на Власов, екзекутиран на същия ден в Москва, е бившият генерал-майор от Червената армия Фьодор Трухин. В началото на войната той заема длъжността заместник-началник на щаба на Северозападния фронт и още през юни 1941 г. попада в германски плен на територията на Прибалтика.
В лагера Трухин почти веднага изразява желание да сътрудничи на нацистите и впоследствие всячески подчертава своите антисталинистки и антикомунистически възгледи (което обаче не му попречва да направи успешна кариера във въоръжените сили на СССР).
Трухин започва работа в областта на пропагандата, а в края на 1944 г. се издига до началник-щаб на въоръжените сили на КОНР. Германците обещават да предадат на подчинение на Комитета всички рускоговорящи колаборационистки военни формирования, но тази армия на "Нова Русия без болшевики" така и не става значителна сила.
На 8 май 1945 г. чехословашките партизани залавят военачалника край Прага и на следващия ден го предават на съветските войски.
Сред всички генерали предатели генерал-майор Борис Рихтер се оказва с най-загадъчна биография. Началникът на щаба на 6-ти стрелкови корпус изчезва без вест на територията на Украйна през юни 1941 година.
Едва през 1943 г. съветските разузнавателни служби установяват, че Рихтер изобщо не е загинал, а е бил заловен и е сътрудничил на врага. Бившият генерал от Червената армия, който владее добре немски и полски език, ръководи школата за разузнаване и саботаж на Абвера във Варшава под фамилията Рудаев.
Същата година военачалникът е осъден задочно на разстрел. Само че не става възможно присъдата да бъде изпълнена - Рихтер изчезва безследно през последните дни на войната.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си