пътешествия
Как да направите пътешествие
по най-дългия тролейбусен маршрут в света

Туристки от Германия изминаха почти 100 км с тролейбус през планините и край морето до Ялта, вместо просто да вземат такси.
Веднага, щом кацнахме от Москва в Симферопол и слязохме на летището, върху нас връхлетя тълпа шофьори, които предлагаха да ни откарат в който и да е град на полуострова – в Алуща, Севастопол или Бахчисарай. Но ние отрано бяхме решили, че по време на отдиха си искаме да пробваме една необичайна забележителност на Крим – най-дългия в света тролейбусен маршрут Симферопол-Ялта.

На всеки 20 минути тролейбус №52 до южния бряг на Крим, за демократичните 129 рубли, се отправя към спирката в близост до летището. В продължение на три часа той трябва да преодолее 96 км през град Симферопол, хребетите на Кримските планини и долината на Черноморското крайбрежие. Кримският тролейбус е единственият в света, който минава през планини.
Това е не само най-евтиният вариант да се доберете от Симферопол до туристическия южен бряг на Крим, но е и най-бавният в света. Защо им трябва това на туристите? Защото само така могат спокойно и подробно да разгледат хората и постепенно променящата се природа зад прозорците.

Бързо си купихме билети от малка бяла будка до спирката. Салонът на тролейбуса беше почти пуст – само една възрастна двойка чакаше на отпътува. Водачът беше жена и миеше прозореца на тролейбуса – да, и в останалата част на Русия шофьорите на тролейбуси са най-често жени, по някакви причини това е станало почти изключително женска професия. След проверка на билетите автобусът тръгна и пътешествието започна.

В Симферопол
Млади хора им предлагат местата си да седнат, те им благодарят. Започват дълги разговори за времето, пътя и предстоящите празници.
От летището до центъра на Симферопол има пряк път. Докато гледахме през прозореца хълмовете в далечината, насреща ни машини полагаха нов асфалт и разширяваха пътя. На спирката се качиха нови пътници: работници, ученици с раници и възрастни жени с чанти.

Движим се бавно, пресичаме моста през железните релси. Около сградата на жп гарата няма хора, платформата е пуста. "Нищо не се случва тук", казва мой съсед в тролейбуса. "Сутрин две-три електрички в предградията и това е всичко". Междуселищните влакове бяха отменени след референдума през 2014 г.

Подминаваме автогарата, където се случва точно обратното – кипи живот, хората бягат, хапват, крещят и си купуват билети, скачат на вече потеглящите автобуси. Салонът на нашия тролейбус е пълен. Срещу нас седят двама ученици, а оттатък пътеката две баби.
Движим се по главната и най-дълга улица в града, която се казва "Киевска". Симферопол е неочаквано сив град: пъстри плакати, реклама, хора, строежи, а къщите са сиви. Наоколо навсякъде е пясъчен прах, който вятърът носи към краят на есента. Учениците поделят помежду си парче бял шоколад. Автобусът напуска центъра на града и се насочва към едно от селата.
Тролейбусите пътуват по този маршрут вече 50 години. Първата част Симферопол-Алуща е открита през 1959 г., а продължението до Ялта – през 1961 г. Времето за път оттогава не се е променило, сменят се само машините: преди 40 години за кримските планини били избирани модели на марката "Шкода", а сега ползват руски машини, например новия нископодов "Авангард" на Волгородския завод.

Паметник на троллейбуса в кримските планини
През планините
"Колко ли гъби има тука, а колко високо трябва да се изкачим, за да ги събираме?", си помислих аз.
Ето, че зад прозорците се показват планините. Тролейбусът спокойно пълзи към върха или се пуска по надолнището. Отляво и отдясно ни заобикалят планински хребети и гора.

Пътят рязко тръгва към върха, машината някак се справя. В средата на Кримските планини неочаквано се появява голям кръст. Качваме се до контролния пункт и най-високата точка от трасето – Перевалное, което е на 752 м над морското равнище. Тук има паметник на тролейбуса, мястото е този предел, отвъд който руските машини не биха могли да се качат по-нависоко. По това време в салона се запълниха даже местата за правостоящи.

Оттук нататък ще се спускаме към морето.
Покрай морето
Морето започва направо от първия курорт по нашия маршрут – Алуща. Шофьорката на тролея се сменя със свой колега. В салона стана тъпканица: към местните жители на спирките се присъединиха още повече туристи.

В Европа рядко се случват такива събития в обществения транспорт, както в Русия. Затова обсъждането на ситуацията с маршрутите, пътуванията или тролейбусите, които много дразнят някои руснаци, за европейците са интересни. Прилича на колите със запазени места – пътуваш най-малко една седмица от Москва до Владивосток, но можеш да разгледаш местностите, да общуваш и да изпробваш знанията си по руски език. Просто да вземете такси до хотела или да ходите по екскурзии е недостатъчно, за да видите страната.
"Къде трябва да сляза за Ботаническата градина?", пита една жена. "В Никита, ще ви покажа къде", отговаря един от пътниците. Към него се присъединява втори: "Аз също ще сляза там. Ще ви покажа". До Никитската ботаническа градина остават няколко километра по пътя в страни от Ялта, но развълнуваните туристи питат още няколко пъти стигнали ли са или не.
От Алуща до Ялта са 33 км надолу по крайбрежието на Черно море. Покрай пътя тук-там има палатки със сувенири, плодове, зеленчуци и вино. Във всяко населено място пътят ту се отдалечава от брега, ту се качва към върха, ту отново се спуска близо до морето. Кримският тролейбусен маршрут прилича на атракцион "Руските планини".

Докато преминаваме покрай Масандровския дворец, младежкия лагер "Артек" и Ботаническата градина, навсякъде се качват и слизат туристи. Примигват фотоапарати и очи на слънцето. Отляво виждаме през прозореца на тролейбуса кримски градчета и в низината блестящото голямо море. Отдясно има лозя и резиденциите на техните собственици.
Преодолявайки последното спускане към винения завод "Масандра", ние излизаме на Ялтенската автогара и отново попадаме в обкръжението на тълпа туристи. Ние сме "начинаещи" туристи в Крим, но за времето на своето тролейбусно пътешествие разбрахме, че почивката в Крим ще бъде пълна не само с отлични гледки, но и с добри, спокойни хора.

Текст: Пегги Лохсе
Редактор: Джо Кресченте
Дизайн: Юлия Шандуренко
Снимки: Пегги Лохсе, Александър Рюмин/ТАСС, Lori/Legion-Media

© 2017 Всчики права запазени. "Руски дневник"
redactor@ruskidnevnik.com
Made on
Tilda