Ювелирната династия на "Кайбел", чиито корени тръгват от Германия, работила в Петербург от края на XVIII в. Майсторите ѝ правели украшения от злато с диаманти за царския двор, включително и малката императорска корона за обявяването на Александре Фьодоровна, съпругата на Николай I, за императрица.
Най-известни от техните изделия обаче станали знаците за отличие, които фирмата произвеждала през втората половина на XIX век. От 1841 г. Вилхелм Кайбел, а след него синът и внукът му станали единствените официални майстори на ордените за Капитула (в царска Русия това бил държавният орган, издаващ ордени и медали), и останали такива до края на XIX век.
Въпреки строгия регламент, Вилхелм Кайбел внесъл промени във формата на някои отличия – преди него на ордените на Св. Александър Невски и Св. Станислав орлите били изобразявани с прибрани криле, а той ги вдигнал нагоре, като на монетите от това време. Освен златните ордени висши степени, Кайбел правел метални отличителни знаци, чието производство било поточно.
На границата на двата века се появил сериозен конкурент на "Кайбел" – фирмата "Едуард", която била определена като втори официален доставчик на Капитула, и към 1910 г. производство на "Кайбел" спряло.