1. Военно изтощение През август 1914 г., когато започва Първата световна война, руското общество, развълнувано от нея, се обединява зад царя и идеята за защита на Отечеството. Почти три години по-късно, след огромни загуби (броят на жертвите, дадени от Русия само през 1916 г., е над два милиона), настроението е напълно различно. "Вярата в крайния успех и доверието в командването били напълно подкопани", така историкът Николай Головин описва отношението на обществото. |
2. Икономически проблеми Писателят Виктор Шкловски наблюдава през февруари 1917 г. как жители на Петроград се редят на опашки и "гледат обезумяло" на обикновения хляб. Парадоксът е, че когато революцията започва, има достатъчно хляб и други продукти в страната, но заради проблеми с доставките той е насочван само към фронта. Зад бойните линии, в столицата, нарушенията в доставките на хляб довеждат до глад, което само налива масло в огъня на масовото негодувание. "Индустрията била безнадеждно неспособна да реши проблема. Недостигът на промишлени стоки наред с неефективността на железопътните линии довели до страдание на градското население през втората половина на войната", пише историкът и икономист Михаил Флорински. |
Силата, която сваля Временното правителство, е крайно лявата партия Болшевики. Техният лидер, бившият политически емигрант Владимир Ленин, пристига в Петроград от Швейцария на 3 (16) април и незабавно започва да пропагандира за радикалната линия. В неговата програма "Априлски тезиси" Ленин настоява за незабавно спиране на войната, национализация на земята и замяна на "буржоазно-либералното" Временно правителство с управление на Съветите. По това време неговият план не получава подкрепа. |
През април 1917 г. в писмо до съюзниците на Русия в Първата световна война външният министър от Временното правителство Павел Милюков пише, че Рушия ще спази всичките си задължения и продължава войната до победния край. Това предизвиква гняв сред масите – те са уморени от войната и в продължение на два дни протестират и организират демонстрации. Народът иска край на войната, разпускане на правителството и власт на Съветите. Кризата обаче е разрешена: Милюков е отстранен и в правителство са включени умерени социалисти (не болшевики). |
Нова криза избухва през юли. На 3-5 (16-18) юли болшевиките изкарват въоръжена тълпа от моряци, работници и анархисти на улиците на Петроград, които влизат в сблъсък със силите на Временното правителство. С помощта на лоялни военни части правителство успява да разпръсне тълпите от протестиращи, които скандират: "Цялата власт за Съветите!". На болшевиките е лепнат етикет "германски шпиони" и те са обявени извън закона. Ленин временно бяга във Финландия, а министър-председателят Александър Керенски съсредоточава властта в ръцете си. |
След атаката отляво, Временното правителство е ударено отдясно. На 25 август (7 септември) главнокомандващият на руската армия генерал Лавър Корнилов започва щурм на Петроград с намерението да установи военна диктатура, след като се е споразумял с Керенски. В крайна сметка обаче Керенски, който се страхува да изгуби властта, разваля споразумението с Корнилов и се обръща за помощ към силите отляво. С помощта на реабилитираните болшевики щурмът на Петроград е спрян. Въпреки това авторитетът на Керенски е силно накърнен. |