Руският цар Николай II и последното лято на семейството му в Царско село

Архив
Императорът и семейството му са убити в мазето на къщата, в която са пратени в изгнание в Екатеринбург в нощта на 17 юли 1918 г. Само година по-рано, през март, той абдикира от трона и прекарва лятото в резиденцията си "Царско село" край Санкт Петербург. Това е последният път, когато царят и семейството му се радват на високия си статут. Въпреки че те винаги са под стража, се разхождат, четат и се радват на летните месеци.

АрхивАрхив

"През деня отрязахме няколко големи бора на кръстопътя на три пътища по "Арсенала". Имаше огромен пожар, слънцето червенееше, а във въздуха се носеше миризма на огън, може би и на тор, който гореше някъде. За кратко се разходихме с лодка. На вечерта се разхождахме до 20:00 часа. Започнах да чета том от "Граф Монте Кристо", пише Николай II в дневника си на 5 юни 1917 г. / На снимката: Николай II с дъщеря си Анастасия и слугите им в парка на Александровския дворец, Царско село

АрхивАрхив

Дневникът на Николай II звучи малко наивно. Той говори за игри с децата, уроците по география, които дава на принц Алексей (на снимката), за книги, разходки с лодка и времето, прекарано в градината. Понякога обаче царят изразява сериозна тревога за бъдещето на Русия и революционните събития. "Вчера разбрах, че генерал Корнилов се е отказал от позицията си на главнокомандващ на Петроградския военен окръг, а тази вечер оставка е подал и Гучков. И двамата посочват една и съща причина: безотговорната намеса на Съвета на работническите депутати и някои други организации, които са далеч по-радикални, в делата на военните власти. Какво готви съдбата за бедната Русия? Да бъде Божията воля".

АрхивАрхив

Алексей е последното дете във фамилията на Романови. В онова лято навършва 13 години. Той е много болен и страда от хемофилия – често срещано заболяване и при други наследници на британската кралица Виктория. / Принц Алексей се къпе в езерото в градината на Александровския дворец.

АрхивАрхив

Принцесите Татяна и Анастасия си почиват в градината на Александровския дворец. Татяна държи любимия си френски булдог Ортино. След убийството на семейство Романови, Ортино е убит от Григорий Никулин и Алексей Кабанов.

АрхивАрхив

Главите на принцесите Анастасия, Татяна, Олга и Мария не са обръснати от революционерите – те го правят сами, защото косата им расте неравномерно след боледуване от шарка.

АрхивАрхив

"През нощта валя, а денят бе значително по-свеж. През деня работихме върху малката пътечка; свалихме и нарязахме два малки бора. Аликс (така Николай нарича съпругата си Александра) седя с нас в гората. След вечеря ни посетиха Бенкендорфови", пише царят на 23 юли 1917 г.

АрхивАрхив

Царят под стража в градината на Александровския дворец. "Един ден четирима войници с пушки ме проследиха – възползвах се от това и, без да кажа дума, продължих навътре в парка. Оттогава започнах да се разхождам дълго из парка всеки ден и да режа сухи дървета следобед", пише Николай в писмо до сестра си Ксения.

АрхивАрхив

Според различни мемоари и собствения му дневник цар Николай е обсебен от физическите упражнения и едно от любимите му занимания е да реже дървета. Обича и градинарството и да отглежда зеленчуци. / На снимката с един от войниците от Гвардейската стрелкова дивизия.

АрхивАрхивНиколай пише в дневника си през 1889 г. за бъдещата си жена: "Мечтата ми е да се оженя за Аликс фон Хесе. Обичам я от дълго време, но по-дълбоко и по-страстно от 1889 г., когато тя прекара шест седмици в Санкт Петербург". Царица Александра като малка се разболява от дифтерия и получава ревматизъм, влошен от раждането на пет деца и тревогите около заболяването на сина ѝ Алексей.

АрхивАрхив

След като прекарва лятото под стража, на 1 август семейството на царя е изпратено в изгнание в Тоболск, където прекарват остатъка от живота си. Според разследване на убийството на Романови: "Царят стоеше в средата на стаята, а до него седяха жена му и синът му. Четирите дъщери и слугите се бяха наредили до стените. Юровски каза на царя, че ще умре. Николай каза: "Какво?" и тръгна към Юровски. Юровски насочи пистолета си към главата на царя и го застреля от упор. Обърна оръжието към Алексис и застреля и него. Останалите мъже в стаята започнаха да стрелят и скоро стаята се напълни с кръв и миризма на барут. Разнесоха се стенания и викове. След първата стрелба, три от жертвите все още бяха живи. Камериерката Анна Демидова бе леко ранена и тичаше из стаята, прикривайки се с възглавница. Налагаха я с прикладите и я ръгаха с щиковете. Анастасия крещеше и се опитваше да се изправи на краката си. Един войник я спъна и тя падна на пода, след което я уби с удар с приклада на оръжието си. Младият Алексис стенеше и Юровски изстреля още два куршума в главата му. Останалите жертви бяха намушкани с щиковете, за да е сигурно, че са мъртви".

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.