Дивият Изток на Русия: Как е завладяна тази територия?

Шаман или жрец на дявола. Илюстрация от книгата на пътешественика Николаос Витсен / Николаос Витсен

В началото на 17 век Русия излиза от времето на безредиците - най-накрая затихват полските нашествия и състоянието на обща анархия приключва. През 1613 г. Михаил Романов е избран за нов цар и това е началото на династията Романови. Семейството ще продължи да управлява страната до Руската революция през 1917 г. и придружаващото я убийство на цар Николай II и семейството му.

През първите 100 години от управлението на тази династия руските изследователи пътуват надлъж и нашир, откривайки територии като Камчатка, Сахалин, Курилските острови и много други места, известни като руския Далечен Изток.

Якутия и река Лена

Якутия и река Лена / Степан Жарки

През 1619 г., след като пропътували повече от 2000 километра, група руски войници стигат до река Енисей и установяват първото руско селище там. Същата година те научават от заловен член на племето Евенки за друга голяма река, разположена на още 1000 км от Енисей.

Отнема им седем години да намерят тази велика река, Лена. Всъщност това е група от доброволци, изследователи индустриалци, начело с Пантелей Пянда, който пръв стига до Якутия. Пътуването от река Енисей им отнема три години.

През 1628 г., две години след Пянда, група въоръжени стражи, водена от офицер Василий Бугор, намира по-удобен начин да стигне до река Лена, което прави тази зона по-достъпна за руснаците. Скоро на бреговете на река Лена е построена крепост, която в крайна сметка се превръща в град Якутск.

Изследователите са привлечени по тези опасни, далечни земи от черните кожи на сибирския самур, които се превръщат в една от най-ценните и често изнасяни руски стоки.

Река Амур и Тихия океан

Река Амур и Тихия океан / Степан Жарки

От дървената крепост на Якутск експедициите започват да се насочват още по на изток - към бреговете на Арктика и Тихия океан.

През 1639 г. група казаци, оглавявани от Иван Москвин, плават 800 километра до делтата на река Лена. След това продължават още осем седмици, пътувайки срещу течението на реката, докато стигнат до Охотско море. Те основават първото руско селище там, което се намира в северната част на сегашния район Хабаровск при устието на река Уля (5,640 км от Москва).

Руските изследователи са шокирани да намерят "риба, която не съществува в сибирските реки", както описват пред шефовете си. Оказва се, че е тихоокеанска сьомга.

От местните хора евенки, руските изследователи научават, че има друга голяма река, разположена някъде на юг. Едва през 1640 г., след като плават близо 1000 километра от бреговата линия на Охотско море, те достигат устието на Амур.

Първото руско селище по река Амур обаче не се появило до 1651 г., когато е основано от Ерофей Хабаров, на когото е кръстен по-късно градът Хабаровск. Крепостта Албасин, издигната там, ще бъде място на много нападения от китайските племена манчес.

През 1642 г. група от 133 казаци, различни от групата, водена от Москвин, тръгва от Якутск в търсене на река Амур. Те са водени от Василий Пояров, които дочул, че като пътува надолу по тази река може да стигне до Китай. Те минават през целия Амур, докато стигнат до устието. Точно там местното население на Айну им разказва за остров Сахалин, който според тях е обитаван от "космати хора".

В крайна сметка само 20 от 133 души от експедицията на Пояров успяват да се върнат живи в Якутск.

Колима и Чукотка

Колима и Чукотка / Степан Жарки

През същата година, 1642 г., друга група, оглавявана от Михаил Стадухин, тръгва от Якутск в търсене на река Амур. Те, в крайна сметка, намират река Колима вместо това. Пресичат повече от 1000 км през територия, която сега се нарича Оймякон. Това е едно от най-студените места на планетата със зимна температура, понякога по-ниска от минус 70 градуса по Целзий.

На река Колима Стадухин създава малка крепост и оставя човек на име Семен Дежньов да отговаря за нея. Този човек по-късно ще се превърне в един от най-популярните руски пионери и изследователи, известен като първия човек, който стига до Чукотка и плава по канала между Азия и Америка. Всъщност най-източната точка на Евразия е наречена нос Дежньов в чест на този човек.

През юли 1648 г. Дежньов достига до онова, което нарича "Ледено море" (Арктическия океан), докато търси търговски възможности под формата на кожи и бивни. Силни бури унищожават три от седемте кораба на Дежньов, но тези, които остават непокътнати, стигат до Чукотка. Изследователите откриват ескимосите, които живеели там, и ги нарекли "зъбни хора", заради бивните на моржове, които носели.

Докато Дежньов стига до река Анадир, две трети от екипажа му загиват и остават само 25 души. Те прекарват следващите 20 дни в планините, гладувайки, без да срещнат хора или пътища. Това са първите хора, които успяват да стигнат до Чукотка.

Камчатка и Курилските острови

Камчатка и Курилските острови / Степан Жарки

Стадухин, който е открил река Колима, също става първият руснак, който вижда планините на Камчатка, макар и в далечината, докато проучва брега на Охотско море през 1651 година.

Първият човек, който в действителност стигна до Камчатка е Иван Камчатка, сибирски казак и търговец от Енисей, именно на него са наречени планините. През 1658 г. той отива на северните брегове на Охотско море, търсейки бивни от морж. Всичко, което открива, са речни перли, но научава от местните жители, че на юг има голяма река. Едва по-късно тази река е наречена Камчатка, в негова памет, а накрая целият полуостров е кръстен на изследователя.

Не е съвсем ясно кой руснак пръв достига Курилските острови, простиращи се от Русия до Япония. Първият човек, който изследва и описва островите, обаче, е Иван Козяравски. Пристигнал на веригата от острови с група казаци и хора от Камчатка. Той и екипът му са изследвали района от 1711-13 г., докато са изготвяли карти на островите.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.