Еквилибристите от Дагестан: откъде тръгва всичко

Ако се съди по рушещите се къщи, населеното място е виждало и по-добри дни. Но то все още е живо, а на празници тук се събират много хора от околните села.

Ако се съди по рушещите се къщи, населеното място е виждало и по-добри дни. Но то все още е живо, а на празници тук се събират много хора от околните села.

Иван Дементиевски
Дагестанските еквилибристи са прочути по целия свят - те участват в различни представления, циркове и всякакви демонстрации.

До село Цовкра-1 може да се стигне с кола от Махачкала (Дагестан, 1800 км от Москва). Пътуването дотам отнема около три часа – първо по асфалтов път, а след това по планинска серпентина.
Селото е разположено на надморска височина от около 2000 м. Около аула (населено място в Централна Азия) се издигат красиви планини. Докато се разхождаш в околността, се откриват зашеметяваши гледки. На път за мястото не пропускайте да се запознаете с местните еквилибристи, защото именно тук започва историята на това дръзко занимание.
Как и кога ходенето по въже се появява в селото не е много ясно – дори и местните и директорът на местната школа по еквилибристика не могат да кажат със сигурност, но всички са съгласни, че това е станало преди повече от 200 години.
Дагестанските еквилибристи са прочути по целия свят - те участват в различни представления, циркове и всякакви демонстрации. Смята се, че ходенето по въже започва да се практикува като изкуство за първи път в съветските времена и възниква в няколко дагестански аула едновременно.
Ходенето по въже било много популярно занимание тук в миналото. Възрастта не била пречка – на опънатото въже се качвали от най-младите до най-старите. Но времената се менят и сега много жители на селото заминават за други части на Дагестан, а редица се установяват в Махачкала. Вече не може да се твърди, че цялото население на селото може да ходи по въже.
Доста млади хора посещават специална школа по еквилибристика, но до средата на 1990-те г. тази дисциплина се преподавала като отделен предмет или като част от обучението по физическо възпитание. Много деца се научили как да ходят по въже, а по-възрастните помнят как на въжето нямало и един свободен сантиметър.
Най-талантливите ученици били привличани от циркови трупи. И ако родителите им се съгласели, животът на синовете и дъщерите им се променял коренно: турнета, репетиции, а за някои – и световна слава.
Сега планинското село замира, а самото изкуство се бори за оцеляване. Въпреки това все още има еквилибристи, а по време на празници изпълненията им винаги привличат тълпи от любопитни зрители.
В селото няма гостоприемници или хотели, но гостите винаги могат да намерят къде да отседнат. Съвсем нормално тук, в гостоприемен Дагестан, е местните дори да се карат помежду си кой да приеме гостите.

Ако се съди по рушещите се къщи, населеното място е виждало и по-добри дни. Но то все още е живо, а на празници тук се събират много хора от околните села.

"Российская газета". Всички права запазени.