Сто нюанса природа отвъд Полярния кръг

Флората в Хибините е тяхното най-голямо съкровище. В проучената територия тук е открит голям брой видове, включени в т. нар. Червени книги на застрашените видове. Над половината от всички редки видове, познати в тази област, растат тук.

Флората в Хибините е тяхното най-голямо съкровище. В проучената територия тук е открит голям брой видове, включени в т. нар. Червени книги на застрашените видове. Над половината от всички редки видове, познати в тази област, растат тук.

Александър Ермолицки
Хибините са малък планински масив в централната част на Колския полуостров, разположен в руския Полярен кръг. Те са уникални със своите геоложки образувания и релеф. Тук е открит най-голям брой редки растителни видове в цялата Мурманска област. Планинските долини изобилстват от гъсталаци с брези-джуджета, храсти, мъхове и лишеи.

Хибините са малък планински масив в централната част на Колския полуостров, разположен в Руския полярен кръг. Те са уникални със своите геоложки образувания и релеф. Тук е открит най-голям брой редки растителни видове в цялата Мурманска област. Планинските долини изобилстват от гъсталаци с брези-джуджета, храсти, мъхове и лишеи.
Най-близките градове се намират в подножието на планинския масив: Апатити (1715 км от Москва, петият по население град в руския Полярен кръг) и Кировск.
Хибините на Колския полуостров са сравнително млади; те са „само“ на 350 000 000 години. Височината им също е сравнително малка – само 1200 м при вр. Юдичвумчор, въпреки че те все още „растат“ с по няколко милиметра годишно.
Известно е, че когато Хибините са изследвани, самите – местното население на Колския полуостров – идвали тук само през лятото. Според легенда на самите злият дух на Хибините наказвал всеки, осмелил се да наруши владенията му. Така те поетизирали опасните лавини в планините, които продължават и до днес.
Прочутият минералог Александър Ферсман направил експедиция на Хибините. Той е геолог в Северната научна търговска експедиция, която се отправя към Колския полуостров през март 1920 година.
Ферсман се интересува от формите минерали, намерени на планинския хълм. Никога преди не бил виждал подобни на тях. Тези минерали са наречени „хибинити“ в чест на планината.
През летните месеци само алпинистите и страстните любители на планинското ходене идват в Хибините. Лятото в Полярния кръг е кратко и сравнително хладно. В средата на лятото температурата тук е около 13 градуса по Целзий.
След като в Хибините са открити залежи на апатит – по-точно най-големият източник на апатит и нефелометрични полезни изкопаеми в света – на Колския полуостров идва прогресът. Появяват се мини, изниква и гр. Хибингорск. Малко по-късно към мините е добавен и концентратор, където се обработват минералите.
Редица от заводите, които изникват в Хибинския масив, имат практическа и икономическа цел. В края на юли-началото на август тук се берат много горски плодове: диви къпини, сини и черни боровинки. В началото на септември пък се събират червени боровинки.
В горите има и офики и северни къпини, а боровинки могат да се намерят в блатата.
Пояс от иглолистни и смесени гори е разполжен в основата на долината, в подножието на планинските била. Този пояс достига не повече от 470 м надморско равнище и покрива близо 1/3 от масива. Най-типични за Хибините са еловите и брезовите гори. / Брези и върбовки.
Флората в Хибините е тяхното най-голямо съкровище. В проучената територия тук е открит голям брой видове, включени в т. нар. Червени книги на застрашените видове. Над половината от всички редки видове, познати в тази област, растат тук.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"