Да живееш в единствения град в света в Полярния кръг

Салехард е град на 2436 км от Москва и е столица на Ямало-Ненецкия автономен окръг. Снегът и мразът тук продължават 200 дни в годината.

През декември 1978 г. температурата тук пада до рекордно ниските -53 градуса по Целзий. Защо изобщо някой би живял на това място? От 1992 г. населението на града е нараснало с 50% на фона на наплива на работници в газовия и строителния сектор. Риболовът остава основният елемент в местната икономика, а градът планира да изгради Полярен туристически център. Към 2015 г. населението му наброява 48 300 души.

Помолихме фотографа Евгения Жуланова, която пътува до Салехард, да ни разкаже за пътешествието: „През зимата температурата пада до -40/50 градуса по Целзий, но аз бях там през пролетта и лятото, така че не беше толкова зле“.

„Но дори и през пролетта трябваше да нося ръкавици, термодрехи и шапка. Руските валенки (традиционни руски зимни ботуши от филц) са идеалният вариант“.

„Северът ме привлича с екзотичния си начин на живот, културата на местните и природната красота. Но условията не са добри, ако не сте свикнали със сурово време и огромни комари, които могат да бъдат много досадни през лятото“.

„Най-големият проблем по време на престоя ми бе храната. В магазините има само стара храна, която е била изложена на мразовитите атмосферни условия. Много е скъпа, защото там не расте нищо. Има обаче много риба. Държат я на студено отвън – няма нужда от хладилници. Освен това рибата тук е много вкусна. Обожавам я“.

„Моята история обаче доказва, че не е толкова просто. Отидох с идеята да прекарам там само седмица, но останах 3 месеца. Основно заради местните. Никога не бях срещала толкова отзивчиви, честни хора. Ако искате да си спомните какво е да си истински човек, просто идете на Север“.

„Едно от местните ястия, които задължително трябва да опитате е строганина – прясно замразена риба или месо. Това е едно от основните ястия в северната кухня. Сервира се замразено и нарязано на лентички. Порциите са малки, за да не се разтопят. Можете да го консумирате със „сос“ – смесица от сол и пипер в равно съотношение. Много е вкусно!“.

„Отглеждането на елени е нещо обичайно за местните – особено сред ненците, малка северна етническа група. За тях елените са храна, начин за придвижване и дрехи“.

„Правителството има специални програми, чиято цел е да запазят тази традиционна дейност. Ненците получават апартаменти и снежни трактори. Има и голям празник – Денят на еленовъдите, който се провежда в края на март.

До Салехард може да се стигне по въздух от Нови Уренгой, откъдето има директна връзка с Москва. Полетите обаче не са редовни. През зимата можете да отидите с кола по заледения път, но през лятото няма път, по който да се шофира. Друг начин да стигнете до Салехард е с влак, но само по линията Тюмен-Киров. В Киров пътниците трябва да сменят влака, за да стигнат до гр. Лабитнанги, след което могат да вземат ферибота или заледения път в зависимост от сезона.

„Нещо повече – местните изглеждат с 10 години по-млади, отколкото са в действителност. Те винаги са готови да помогнат на туристите – много са мили към тях, казват ти къде да отидеш, какво да правиш и не се опитват да те излъжат“.