В търсене на семейните корени в Пензенска област

Пенза е град на Приволжските възвишения в центъра на европейска Русия, разположен на около 640 км от Москва. Основан е през 1663 г. като крепост на югоизточния край на Руското царство от цар Алексей Михайлович, бащата на Петър Велики.

20 век е век на войни, революции и глобално преселване, заради което много хора губят своята идентичност и корени.

Поради огромните мащаби на Русия не всеки може да се върне на местата, където са родени предците му – да се разходи из същите улици и да вдиша същия въздух като тях.

„Моите прабаба и прадядо по майчина линия са преживели преломен момент от руската история. През 1920-те е било срамно да живееш твърде „комфортно“. Така, в резултат на съветската кампания за разкулачване, цялата им собственост е национализирана и те са изпратени на заточение в концентрационни лагери, където умират“, разказва Анастасия.

„Баба ми е израснала като сираче в семейство с пет деца. През 1951 г. в малкото селце Режа се ражда майка ми. След гимназията заминава да учи в колеж и се мести в Кострома, моя роден град“.

„Аз самата никога не съм виждала дядо си (умрял е преди да се родя) и не знаех нищо за родното място на майка ми освен историите за една самотна къща в гората и 5-те км път до училище. Но това са само думи“.

Пензенска област е селскостопански район. Всеки има свое парченце земя, където отглежда добитък, пчели или пък храна. Продукцията се продава на пазара в областните центрове, защото там са хората.

Самата Пенза е град с около половин милион жители и без никаква бизнес конкуренция. Ресторантите, магазините и аптеките са собственост на едни и същи хора.

През 1990-те много компании в Пенза са закрити; някои се превръщат в търговски центрове, тъй като тогава, в зората на капитализма, това изглежда като единствената опция. Сега тези центрове са навсякъде, пазарът е преситен. В същото време постоянно изникват нови и нови, а продавачите се чудят защо няма клиенти.

Режа е малко селце в Пензенска област, където живеят основно стари хора, тъй като младите заминават да учат в града. Понякога те вземат възрастните си родители при тях.

Така в Режа вече са останали само три жилищни блока. Останалите населени места също постепенно замират. За три от тях има само едно общо училище, до което някои хора трябва да изминават по няколко километра.

„Докато пътувах към Режа, си мислех какво щеше да се случи, ако в Русия не беше избухнала революция; ако майка ми не беше отишла в университет и беше останала в селото? Какво щеше да стане…“.