Руза – където историята на СССР среща православната култура

Причината е, че фино-угорските и балтийските племена се установяват в този район преди повече от 2000 години.

Причината е, че фино-угорските и балтийските племена се установяват в този район преди повече от 2000 години.

Николай Корольов
На 110 км западно от Москва, на р. Руза, е разположен едноименният град. „Руза“ не е руска дума, а идва от балтийските езици и означава „тих“, „спокоен“ и „безопасен“.
Руза става град през 14 век. Име две версии за годината, в която е създаден: през 1328 и през 1339 година. Като такава, Руза възниква редом с градове като Звенигород, Можайск, Коломна и Дмитров. Това са съвсем първите градове, станали част от Великото московско княжество.
Тази къща е принадлежала на голямо селско семейство до началото на 20 век. Семейството е екзекутирано по време на Революцията през 1917 година. Къщата им е разделена и предоставена на няколко бедни семейства. Техните наследници живеят тук и до днес.
Писателят Антон Чехов има разказ, озаглавен „Къщата с мансарда“. Мансардите били популярен архитектурен елемент през 19 век. Ето защо ги строели дори и на по-малки къщи.
Руза е малък град, съхранил символите на различни епохи, които понякога се изключват взаимно. Например съветската звезда на вечния огън в града и православните куполи на катедралата „Възкресение Христово“.
Ул. „Солнцева“ е кръстена на съветски учен. Тук са запазени търговски сгради от 19 век. Именно по това време Руза се превръща в един от индустриалните центрове на Московската губерния.
Църквата „Св. Борис и Глеб“ е построена в късен бароков стил през 1801 година. След революцията тя е затворена, а свещениците ѝ са обесени на кръст. Самата църква е превърната в склад.
Оттогава сградата отново е трансформирана в църква. Във вътрешността ѝ в момента тече реставрация.
Тази стара дървена сграда в момента е дом на детски художествен център. Сградата е една от множеството дървени постройки в Руза, оцелели до наши дни и останали в добра форма от средата на 19 век.
Самоделните обори-гаражи са едни от уникалните белези, останали от съветската епоха. Това е период, през който жителите на многоетажните блокове се събирали, за да си построят подобна структура близо до жилищните си сгради. Служели като склад за всякакви неща, включително автомобили.
Жилищното устройване било проблем в съветското общество. По-голямата част от населението на СССР живеело след войната в бараки, където липсвали дори най-елементарни удобства. В средата на 1950-те г. големите градове решават да започнат да решават този проблем. Бараките са превърнати в многоетажни жилищни сгради. Ето една такава преустроена сграда. Хората живеят тук и до днес.
На няколко километра южно от града, близо до с. Горбово на р. Руза, има ВЕЦ, построен през 1953 година. Централата е запазена и до днес.
Целта на ВЕЦ-а била да доставя електричество за местния хартиен завод. През 2003 г. фабриката е закрита, като на нейно място е построен завод за бутилиране на водка. ВЕЦ-ът става ненужен.