Последният бал на дома на Романови

Николай II се появил в костюм на руския цар от 17-и век Алексей Михайлович от златен брокат.

Императрица Александра Фьодоровна блестяла в премяната на първата жена на Алексей Михайлович, царица Мария Илинична: рокля от брокат и сребрист атлас, украсена с бисери, и корона с диаманти и изумруди. На гърдите си Александра Фьодоровна носела гигантски изумруд. Всички тези скъпоценности за императрицата били подбрани от самия придворен бижутер Карл Фаберже. По сегашни цени тази премяна струва не по-малко от 10 милиона евро. Балерината Тамара Карсавина по-късно написала в спомените си: „Императрицата с тежката корона приличаше на византийска икона“.

На всички 390 гости било предложено да се издокарат в традиционни руски костюми от 17 век. „Залата изглеждаше много красиво, пълна с древни руски хора“, записал царят в дневника си. Танците под акомпанимента на придворния оркестър в костюми на руски тръбачи продължили до един часа през нощта. / Великата княгиня Мария Павловна

Освен традиционните валсове, кадрили и мазурки тази нощ танцували „руски танци“ – хоровод и пляски, специално поставени от танцьора Феликс Кшесински, баща на легендарната руска балерина Матилда Кшесинска. / Великата княгиня Елизавета Фьодоровна

Грандиозното събитие обаче било запомнено преди всичко с разкошните костюми в руски стил: придворните дами били облечени в сарафани, обсипани със скъпоценни камъни и с традиционните кокошники (старинни руски шапки във формата на гребен на петел с богата украса) и носели най-красивите семейни скъпоценности, а кавалерите се перчели в богато украсените си кафтани и кожени болярски шапки, носени някога от придворните ръководители на лов със соколи. / Великият херцог Андрей Владимирович

Никога вече в Зимния дворец не са виждали такова великолепие, никога вече в неговите огледала не се е отразявал ослепителният блясък на толкова много скъпоценности. „Докато танцувахме – спомня си по-късно великият княз Александър Михайлович, – в Петербург имаше работнически стачки и облаците все повече и повече се сгъстяваха над Далечния Изток“. / Великият херцог Борис Владимирович

„... Аз бях в костюм на предводител на ловците със соколи, който бе в бяло със златен кафтан с избродирани на гърдите и гърба златни орли, с розова копринена риза, със светло сини шалвари и жълти ботуши от козя кожа. Останалите гости очевидно са следвали приумиците на фантазията си и вкусовете си, оставайки обаче в рамките на епохата на 17-и век“. / Великият херцог Александър Михайлович

Разразилата се година по-късно Руско-японска война, а след това и Първата руска революция от 1905 година, наред със световната икономическа криза, станаха началото на края на Руската империя и на петербургския двор вече не му било до балове. Само че по странен начин споменът за „руския бал“ през 1903 година се е запазил и през съветското време. Случило се така, че през 1913 година по случай 300-годишнина на дома на Романови била пусната колода от карти „Руски стил“, която се препечатва и днес. Прототипи за картите станали костюмите на участниците в бала, запечатани в публикувания през 1904 година фотоалбум. Вале спатия например е нарисувано по костюма на Великия княз Михаил Александрович, а вале каро – на Великия княз Андрей Владимирович. Дама спатия на практика копира премяната на Великата княгиня Елизавета Фьодоровна, а дама купа напомня сестрата на царя – Ксения Александровна, облечена като болярка. / Великият херцог, наследник на трона на Михаил Александрович

А ето какво написал за облеклото на участниците в бала великият княз Александър Михайлович: „Ксения (неговата съпруга – бел. „Руски дневник“) беше в премяна на болярка, богато украсена, сияеща от скъпоценности, която много ѝ отиваше...“. / Великата княгиня Ксения Александровна

Любопитен факт е, че именно от тези два костюма на руски болярки с кокони се е вдъхновила художничката на костюмите на „Междузведни войни“ Триша Бигър, когато е създала златния пътен костюм на кралица Амидала. А картите „Руски стил“ са надживели и империята и Романови и са станали най-популярната колода в СССР. А милиони съветски хора, играещи на карти на вилата и на плажа, или играейки партия вист (в Русия се нарича преферанс), дори и не подозирали, че държат в ръцете си паметта за последния костюмиран бал на руската империя.