От другата страна на платното: жените в руското изкуство

Автопотретите са честа тема в картините на Зинаида Серебрякова. Критиците отбелязват ясните, светли тонове и несравнимата естествена красота на творбите ѝ. / Зинаида Серебрякова. „До тоалетката. Автопортрет“, 1909 г.

Автопотретите са честа тема в картините на Зинаида Серебрякова. Критиците отбелязват ясните, светли тонове и несравнимата естествена красота на творбите ѝ. / Зинаида Серебрякова. „До тоалетката. Автопортрет“, 1909 г.

Зинаида Серебрякова
„Руски дневник“ показва невероятната работа на 10 руски художнички.
Мария Фьодоровна Романова е втората съпруга на руския Цар Павел I (управлявал между 1796 и 1801 г.). / Мария Фьодоровна Романова, „Цветя“, 1787 г.
Студио в Париж, основано през 1868 г. и известно като „Академия Жюлиен“, е кръстено на неговия основател – художникът Жюлиен Родолф. Мария Башкирцева учи там и нарича Жюлиен свой „духовен баща“. / Мария Башкирцева, „В студиото на Жюлиен“, 1881 г.
Мария Шпак-Бенуа рисува автопортрет на 20-годишна възраст и умира само няколко години по-късно. Приживе е известна със своите скици, акварели и стъклописи, както и като пианистка – доказателство за разнородните ѝ таланти. / Мария Шпак-Бенуа, „Автопортрет“, 1890 г.
Една много известна и оптимистична картина. В бедна селска къща старец танцува весело заедно с внука си под звука на хармоника. / Антонина Ржевска, „Весела минутка“, 1897 г.
Анна Ахматова (на картината) е харизматичен поет. Тя е икона на красотата и е модел за много художници, включително Модиляни и Олга Дела-Вос-Кардовска. / Олга Дела-Вос-Кардовска, „Портрет на А.А. Ахматова“, 1914 г.
Авангардните картини на Наталия Гончарова са най-скъпите сред всички художнички в историята. / „Автопортрет с жълти лилии“, Наталия Гончарова, 1907 г.
Градът е една от водещите теми в картините на Александра Екстер през първата половина на 1910-те години. Трудно е тези творби да бъдат определени просто като градски пейзажи, тъй като те са пълни с динамични структури и геометрични форми. / Александра Екстер, „Флоренция“, 1914-1915 г.
Повечето от композициите на художничката са посветени на живота на жените: съветската жена с нейната роля в живота, в строителството, в промишлеността, във войната и в семейството е основната тема в творчеството на Серафима Рянгина. / Серафим Рянгина, „Автопортрет на дневна светлина“, 1924 г.
Тази картина показва красотата на най-обикновения и непретенциозен израз на ежедневието, който обяснява усета на Татяна Яблонска за откритото пространство, цветните тонове, въздушната атмосфера и ярката светлина. / Татяна Яблонска, „Утрото“, 1954 г.