Дълбоки семейни корени: Кримските татари на родна земя

В началото на Втората световна война Севастопол е един от най-добре укрепените градове в света. Между 1941 и 1944 г. Кримският полуостров е терен на най-ожесточените битки на Източния фронт. Германската окупация на Крим завършва на 12 май 1944 година. Именно тогава започва депортирането на кримските татари.

В началото на Втората световна война Севастопол е един от най-добре укрепените градове в света. Между 1941 и 1944 г. Кримският полуостров е терен на най-ожесточените битки на Източния фронт. Германската окупация на Крим завършва на 12 май 1944 година. Именно тогава започва депортирането на кримските татари.

Анна Довгал
Фотоесе за едно татарско семейство в Крим.
Депортацията на кримските татари се случва през май 1944 г. по заповед на Йосиф Сталин, който твърди, че татарите са си сътрудничили с нацистите по време на окупацията на полуострова през 1942-1943 година. Цялото кримско-татарско население от около 230 000 души е насилствено изселено в Централна Азия, като според някои изчисления в резултат на изселването са загинали 100 000 души.
Много семейства започват да се завръщат в родината си през 1980-те след перестройката, но броят на кримските татари на полуострова продължава да е далеч под първоначалния, като на тях се падат 13% от общото население на републиката. Депортирането е широко признато като пример за етническо прочистване, а татарски активисти настояват то да бъде признато за геноцид.
Стотици татарски села в Крим изчезват от картата. Останалите получават нови имена.
Село Шейх-Асан (днес Возниково) е едно от няколкото татарски населени места в източната част на Крим. В момента тук живеят няколко семейства от руски, гагаузки и татарски произход.
Осемчленното семейство Календарови е най-многочисленото във Возниково. Глава на семейството е 93-годишната Семия. Тя е прогонена в Узбекистан на 18 май 1944 година.
Семия е на 21 години, когато е депортирана със своя брат и петте си сестри. Майка ѝ умира по пътя. По онова време баща ѝ служи на фронта. Открива децата си едва 10 години по-късно.
Семия работи тежък труд в мина. Тя и татарският ѝ съпруг имат три деца – всички родени в изгнание в Узбекистан.
Семия се пенсионира през 1971 година. Получава кола, килим и 120 рубли – сериозна сума за онова време.
През 1988 г. Семия и семейството ѝ се връщат в Крим. Старата къща в родното им село вече се е срутила, така че семейството си купува друга.
По онова време селото е добре водоснабдено, а градината на семейството е зелена и пълна с овошки, дини, картофи и домати. Днешните жители трябва да купуват вода за всяка своя нужда и тя едва достига за всички хора, крави и овце. Зеленчуковата градина е забравена, а плодните дръвчета са изсъхнали.
По време на 50-годишното изгнание на татарите темпото им на живот се променя. Образованието им се повишава, но развитието на традиционната им култура и език запада. Депортирането на кримските татари е официално осъдено от съветското правителство през 1989 г., от Русия през 2014 г. и от Украйна през 2015 година. В наши дни 18 май се отбелязва като деня, в който Крим почита паметта на жертвите на кримско-татарския геноцид.