Московското метро: Подземен паметник на архитектурата

Държавният архитектурен музей „Шчусев“ представя изложба на оригинални планове и снимки на Московското метро. / И. Фомин, Н. Анриканис, проект на метростанция „ Красные ворота“ (Червената порта), 1934 г.

Държавният архитектурен музей „Шчусев“ представя изложба на оригинални планове и снимки на Московското метро. / И. Фомин, Н. Анриканис, проект на метростанция „ Красные ворота“ (Червената порта), 1934 г.

Прес снимка / Държавен архитектурен музей „Шчусев“
Изложба на оригинални проекти.
Не всички от представените на изложбата проекти са осъществени на практика. Някои буквално си остават на чертожната дъска – като например планът за метростанция „Киевская“, дело на Георги Голц. Колоните, украсени с нарисувани върбови клонки, в крайна сметка са заменени със стълбове с мозаечни пана. / Г. Голц, метростанция „Киевская“.
Изложените творби са интересни не само като архитектурни планове на метростанциите, но и като важен пример за съветското чертожничество. / Д. Чечулин, проект на метростанция „Охотний ряд“, 1934 г.
В момента в Москва се провежда изложба на детайлни ръчно рисувани платове. Тя е част от голяма експозиция, озаглавена „Московското метро: Подземен музей на архитектурата“.
Първата линия на Московското метро е пусната официално на 15 май 1935 година. Тя тръгва от Соколники и стига до Парка на културата – дълга е 11 км и по нея има 13 спирки. / Д. Фридман,  проект Централна електрическа подстанция, 1930-те.
Но от скромното си начало насам Московското метро се е разширило и вече е най-натоварената подземна жп система в света извън Азия. Всеки ден в него се извършват над 9 милиона пътувания. / Д. Чечулин, А. Тархов, метростанция „Комсомолская“, 1938 г.
Системата се смята за най-красивото метро в света – богатата украса на най-старите станции спира дъха на новодошлите. / Д. Чечулин, метростанция „Динамо“. Снимка В. Савостянов и Л. Великжанин, 1947 г.
Днес в метросистемата на руската столица има 196 спирки (44 от които са паметници на културата), а мрежата не престава да се разширява. / Н. Коли, С. Андриевски с помощта на Л. Шухарева, метростанция „Измайловская“ (днешна „Партизанская“), края на 1940-те.