Картини на известни мъже: 10 причини да погледнете руското изкуство отблизо

Портрет на Александър Пушкин, 1827 година. Две велики руски културни фигури на 19 век „се срещат“ в тази картина – портретистът Кипренски и поетът Пушкин. Наметалото, преметнато през рамото на поета, е в знак на почит към известния британски поет Лорд Байрон.

Портрет на Александър Пушкин, 1827 година. Две велики руски културни фигури на 19 век „се срещат“ в тази картина – портретистът Кипренски и поетът Пушкин. Наметалото, преметнато през рамото на поета, е в знак на почит към известния британски поет Лорд Байрон.

Орест Кипренски
Николай II Романов, Фьодор Шаляпин, Лев Толстой и други, уловени в платната на известни художници.
Портрет на композитора Модест Мусоргски, 1881 година. Този портрет е нарисуван няколко дни преди смъртта на великия руски композитор Модест Мусоргски. Страданието от болестта му е уловена в лицето на композитора и начина, по който той гледа художника.
Иван Грозни и синът му Иван (на 16 ноември 1581 г.), 1885 година. В повечето случаи това историческо събитие се нарича просто „Иван Грозни убива сина си“. Картината, която изобразява този трагичен инцидент, е забранена от Цар Александър III, а Третяков излага платното в отделна частна стая, където я показва само на подбрани гости.
Портрет на Константин Коровин, 1891 година. Името Коровин се свързва с руския импресионизъм – течение в изкуството, което се заражда във Франция и бързо се разпространява в европейското изкуство през последната четвърт на 19 век.
Портрет на Николай II, 1900 година. На официалните портрети на Серов от края на 19 век няма банални пози или статични героични пози: на платното моделите му не се превръщат в церемониални изображения, а остават самите себе си. Портретът му на Николай Романов е един от най-добрите портрети на последния руски император.
Лев Толстой бос, 1901 година. Лев Толстой, който според някои е най-великият руски писател, живял някога, е близък приятел на художника Иля Репин. Художникът често отсяда в Ясная Поляна – имението на Толстой, и оставя след себе си цяла галерия от различни портрети на писателя. На тази картина от 1901 г. Толстой стои бос в гората. Характерът на платното отразява духовните търсения на Толстой в момент, в който той се опитва да се отдаде на аскетизма, простия живот и стремежа да бъде близко до народа.
Портрет на Фьодор Шаляпин, 1921 година. Този портрет на известния оперен певец Фьодор Шаляпин е наистина шедьовър. Художникът Борис Кустодиев вижда у певеца велик мъж и интригуваща личност, което намира израз в творбата.
Портрет на Пьотър Капица и Николай Семьонов. През 1921 г. Борис Кустодиев рисува двама млади мъже – Николай Семьонов и Пьотър Капица, които не могат да си платят,  така че дават на Кустодиев в замяна един петел и два чувала брашно. След много години, през 1956, те получават Нобеловата награда за химия.
Портрет на Ленин, 1934 година. Петров-Водкин е невероятен художник, ненадминат майстор, оригинален теоретик, роден учител, надарен писател и виден обществен деец. Той е всестранно развита личност – уникален творец, син на своето време, проявяващ най-различни интереси: от рисуването на руски икони до Владимир Ленин – лидера на Руската революция.
Портрет на Всеволод Мейерхолд, 1938 година. Един от най-известните шедьоври на художника – Портрет на Всеволод Мейерхолд, руски и съветски театрален режисьор, актьор и продуцент; картина, която отдава почит на Матис – тя е символ на естетизма и човешката самота. Нарисувана е през 1938 г. в къщата на известния и вече изпаднал в немилост театрален режисьор, една от чиито пиеси не се харесва на Сталин. Малко след създаването на портрета, Мейерхолд е арестуван и разстрелян.