Прекъснат живот: фотоесе за борбата на едно момиченце с рака

Юлия споделя историята на Даша: „Когато за първи път видях Даша, тя носеше най-хубавите си дрехи. Погледна към камерата и се усмихна несръчно. Трудно ми бе да намеря общ език с нея. Изглежда, си мислеше, че ще я нараня“.

„Последният път, когато видях Даша, беше, когато я придружих до жп гарата. Бяха тръгнали към детската болница в Санкт Петербург – единствената по рода си през 2014 година“.

„Катя реши да каже на дъщеря си, че операцията е била успешна и всичко ще е наред“.

„В началото тя ме избягваше и винаги се сгушваше в майка си. Опитвах се да не я плаша и скоро Даша свикна с мен“.

„Тя умря на 15 март 2014 година. Няколко дни след това я погребаха до дядо ѝ“.

„Започна да се чувства все по-добре, макар че минаваше пореден курс химиотерапия. След лечението ѝ насрочиха операция за премахване на тумора“.

„Резултатите бяха добри и прогнозата на лекарите бе положителна“.

„По време на операцията обаче стана ясно, че детето няма да оцелее“.

„Всички ѝ органи бяха покрити с малки метастази, които не можеха да бъдат отстранени“.

После Катя, майката на Даша, чу присъдата: „Нищо не може да спаси дъщеря ти“.

В общо над 80-те области на Русия има само два детски хосписа, един център за палиативни грижи и около 20 палиативни отделения.