Забранено за хора: фотоесе за уникален остров, където царуват животните

Островът е разположен от двете страни на 180-ия меридиан. Въпреки суровия климат, а до голяма степен и благодарение на него, федерално управляваният резерват си остава оазис на дивата природа. Остров Врангел е световен шампион по бърлоги на полярни мечки; тук е и най-голямата концентрация на тихоокеански моржове и единствената азиатска гнездяща колония от бели гъски.

За да се защитят крехките екосистеми на острова от разрушителното въздействие на човешката дейност, през 1976 г. е приет закон, с който остров Врангел и съседният остров Хералд са обявени за специални защитени зони.

С изключение на малцината работници в природния резерват и служителите в арктическата метеорологична станция, които изучават екосистемите на острова, тук няма хора. Мястото е част от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО заради девствената природа.

Този невероятен, обсипан със сняг остров, който някога е бил част от древния Берингов континент, е рай за арктическата дива природа.

През септември по плажовете на Врангел се събират огромни орди тихоокеански моржове, за да си починат и да съберат сили за голямата си годишна миграция.

И тук, под дебел многометров слой сняг, защитени от суровите декемврийски виелици и студове, на бял свят се появяват малки, слепи и беззащитни мечета (всяко тежи едва 400 г). Тези мечета по-късно ще се превърнат в един от най-големите и най-страховитите хищници на света – полярната мечка.

Всяка година в тези природни резервати около 500 полярни мечки си правят бърлоги и раждат. Някои части на острова имат най-високата концентрация на бърлоги на полярни мечки в света: на всеки кв. м има по 4-5.

Водени от любопитството си, полярните мечки обичат да се доближават до хората. Не е трудно да прогониш мечка. Понякога е достатъчно да удариш по тенджера или тиган, или пък да издадеш друг силен звук.

Как да стигнете дотам? Лидерите в организацията не експедиции от новозеландския клуб „Херитидж“ начело с прочутия пътешественик Родни Ръс водят туристите до отдалечени части на Русия. Това уникално преживяване, описано от един пътешественик от 19 век като „края на творението“, не идва незаслужено: първо, посетителите трябва да получат специално разрешение от държавата. Второ, дотам не се стига лесно – през зимата туристите пътуват с хеликоптер, а през лятото пристигат с ледоразбивач.

През март единственият признак за наближаващата пролет в тези недружелюбни земи са няколкото следи от полярна мечка в снега. Горе-долу по това време на годината женските мечки изкопават малък тунел, през който излизат от бърлогите си и пускат мечетата си да зърнат големия свят навън.