Цар Николай I: Воин на трона

Николай, внук на императрица Екатерина Велика, е малко вероятен кандидат за наследник на трона. Но именно той се възкачва на него през декември 1825 г. след смъртта на по-големия му брат цар Александър I и абдикацията на брат им – великия княз Константин Павлович. / Портрет от Владимир Сверчков

Николай, внук на императрица Екатерина Велика, е малко вероятен кандидат за наследник на трона. Но именно той се възкачва на него през декември 1825 г. след смъртта на по-големия му брат цар Александър I и абдикацията на брат им – великия княз Константин Павлович. / Портрет от Владимир Сверчков

Wikipedia.org
Всеотдаен военен офицер, цар Николай I прекарва времето си на трона в неистова борба с вътрешните и външните врагове на страната.
Николай губи баща си цар Павел I, който е свален от трона и убит през 1801 г., когато е едва на 4 години. Отгледан от майка си Мария Фьодоровна, по баща София Доротея фон Вюртемберг-Нойенщат, той наследява страстта на баща си към военната служба. / Портрет от Василий Голике
Въодушевен зрител на смените на гвардейските караули и парадите, 16-годишният Николай отчаяно иска да стане свидетел на бойните действие при френското нахлуване в Русия през 1812 година. Брат му Александър обаче му позволява да се присъедини към армията едва по време на Освободителните войни в Германия през 1813 година. / 1814 г. Руските войски в Париж. Неизвестен художник
Новокоронованият цар не чака дълго след издигането си, за да влезе в бойни действия. През декември 1825 г. той потушава Въстанието на декабристите. Негови водачи са група военни, надигнали се срещу монархията в търсене на либерални свободи. Неколцина от тях са обесени, а повечето са изпратени на изгнание в Сибир. / Николай I на Сенатския площад в Санкт Петербург по време на Въстанието на декабристите. Неизвестен художник
Това бурно начално на управлението още повече затвърждава убеждението на Николай I, че властта му трябва да бъде засилена. Един от първите му декрети е за създаването на т. нар. Трети отдел – тайна полиция, която отговаря за предотвратяването на революции и други смутни събития. / Портрет от Джордж Доу
Николай I заповядва да бъдат следени и цензурирани много от водещите писатели по онова време, включително Александър Пушкин, смятан от царя за опасен либерален лидер. / Т. нар. „Семейна рубла“ (1836), на която цар Николай I е от лицевата страна на монетата, а семейството му – от опаката.
В същото време Николай I е достатъчно проницателен, за да оцени литературния талант на младия Лев Толстой и да възхвалява емблематичния роман на Николай Гогол „Мъртви души“.  / Големият кабинет на Николай I в Зимния дворец в Санкт Петербург. Картина от Едуард Гау
За царя обаче литературата се изчерпва дотук – той отдава сърцето си на инженерството. Николай I се ангажира лично с почти всеки мащабен архитектурен и пътностроителен проект в Русия по онова време. / Николай I на строеж. Картина от Михаил Зичи
Николай I измисля и завършва първата руска железница, която свързва Санкт Петербург и Москва през 1851 година. Негова е идеята междурелсието да е по-широко, за да не може врагът да го използва. / Николаевската жп гара в Санкт Петербург. Картина от А.В. Петцолт
Идеята се оказва пророческа, когато нацистките войски нахлуват в страната 100 години по-късно през 1941 година. / Паметник на Николай I на Московската (бивша Николаевска) жп гара в Санкт Петербург
Омразата на Николай I към революциите прелива и в Европа. Енергичните му военни маневри за потискане на бунтовниците в Полша (1830) и Унгария (1848-49) допринасят за имиджа на Русия на жандарм на Европа. / Николай I обявява пред гвардейците си избухването на въстанието в Полша. Картина на Георг Бенедикт Вундер
Напрежението в Европа кулминира в огромния военен конфликт, известен като Кримската война (1853-56), когато Русия се бори срещу коалицията на Великобритания, Франция, Сардиния и Османската империя в Черно море, Балканите, Кавказ и дори Северния ледовит океан. / Синопското сражение. Картина от Иван Айвазовски
След три години на тежки боеве, включително прочутата обсада на Севастопол, Русия е принудена да се предаде и да се откаже от Черноморския си флот. / Битката при Балаклава (Крим). Атаката на Леката бригада. Картина от Ричард Кейтън Удвил
Според някои поражението в Кримската война води до внезапната смърт на Николай I през март 1855 г. на 58-годишна възраст. / Портрет от Франц Крюгер