Известен фотограф показва един изчезващ свят чрез цветовете

Това са едни от най-добрите цветни фотографии на Прокудин-Горски от гр. Златоуст, разположен на р. Ай, на 160 км от Челябинск и на 1600 км от Москва. Градът е основан през 1754 г., когато там започват да се строят металургични заводи. От 1815 г. насам животът на населеното място се върти около оръжейния завод, който е известен в Русия с производството на стоманени оръжия. / ЖП гарата в Златоуст.

Това са едни от най-добрите цветни фотографии на Прокудин-Горски от гр. Златоуст, разположен на р. Ай, на 160 км от Челябинск и на 1600 км от Москва. Градът е основан през 1754 г., когато там започват да се строят металургични заводи. От 1815 г. насам животът на населеното място се върти около оръжейния завод, който е известен в Русия с производството на стоманени оръжия. / ЖП гарата в Златоуст.

Сергей Прокудин-Горски
Ученият и фотограф Сергей Прокудин-Горски (1863-1943) изобретява уникален метод за получаване на цветове – години преди на пазара да излязат цветните филмови ленти.
Тази прочута снимка е известна като „Три поколения“. На нея е Андрей Калганов, бивш водещ специалист в оръжейния завод в Златоуст, на 72-годишна възраст. Отляво са синът и внучката му, които също работели в завода. Диапозитив на снимката е предаден на съветския лидер Михаил Горбачов от американския президент Роналд Рейгън в края на 1980-те. Това е единственото копие, което се съхранява в Русия; пази се в Етнографския музей в Нижни Тагил.
В началото на 20 в. производството на завода се увеличава и оттогава то включва всякакви ножове: каталогът наброява 19 изделия само за рязане на хляб. / Купчина оръжия в музея към завода.
Хаосът на Революцията през 1917 г. води до закриването на завода. Той отново започва работа след избухването на Руската гражданска война: само между 1918 и 1919 г. тук са произведени над 50 000 ками и шашки – руски вид сабя. / Изглед на завода и катедралата „Св. Троица“.
През 1990 г. държавният оръжеен завод фалира, но приватизацията през следващите години вдъхва нов живот на този стар занаят и производството на хладни оръжия е възобновено. / Златоуст през дърветата на планината Бутиловка.
Прокудин-Горски умира през 1943 г., а пет години по-късно наследниците му продават останалото от колекцията му на Библиотеката към Конгреса на САЩ. Тъй като оборудването, което използвал, за да излага снимките си, било загубено, дълги години било невъзможно хората да им се наслаждават в оригиналния им вид. Едва с възникването на дигиталните технологии работите му най-накрая са показани пред света – такива, каквито трябвало да бъдат. / Параклисът „Св. Николай“ в с. Ветлуга.
На сайта на Библиотеката на Конгреса на САЩ е публикувана виртуална фотогалерия на име „Империята, която бе Русия“ (http://www.loc.gov/exhibits/empire/), където можете да се върнете назад във времето и да видите как е изглеждала страната в началото на 20 век. / Гледка към Златоуст от запад.
Първоначално е трудно да се постигне желаното ниво на производителност само с помощта на руските майстори, затова заводът започва да наема чужденци. През 1819 г. например там работят 146 майстори от чужбина – основно от германските градове Солинген, Клингентал, Еберфелд и Данциг. / Цех за производство на ножници.
Революцията засяга и личния живот на Прокудин-Горски. Той е бивш фаворит на царя, затова позициите му в новия режим са несигурни. Бяга от страната през 1918 г. / Църквата „Йоан Кръстител“ в с. Ветлуга близо до Златоуст.
С началото на Втората световна война драстично се увеличава търсенето на хладни оръжия за фронта. Само през 1941 г. заводите произвеждат над 135 000 такива изделия. / Музеят „Арсенал“.
На тази снимка се виждат катедралата „Св. Троица“ и нейната камбанария, централният площад и заводът на фона на планинския масив Таганай. Заводът е основан на 16 декември 1815 г. и произвежда различни видове саби, мечове, брадви, ножове за лов и фино декорирани хладни оръжия.
Калганов започва да работи в завода през 1853 г. и става негов главен майстор през 1859 г. Според описанието на снимката: „Той имаше честта да предложи хляб и сол на негово величество император Николай II“. Това вероятно се случва през 1904 г., когато царят посещава фабриката по време на Руско-японската война.