Руски приказки в творбите на Иван Билибин

През септември 1941 г. 66-годишният художник отказва да бъде евакуиран от обсадения Ленинград. „Не можеш да бягаш от обсадена крепост, трябва да я браниш“, казва Билибин в отговор. И умира от глад през първата зима на Блокадата на Ленинград.

Рисунките му за „Приказка за Цар Салтан“ и „Приказка за златното петле“ от Пушкин са закупени от Руския музей и Третяковската галерия.

Билибин е силно повлиян от пътешествията си, организирани под егидата на Руския музей в Санкт Петербург. Пътува до Вологдска, Олонецка и Архангелска губерния в търсене на образци на руската дървена архитектура и етнография.

Достига творческия си връх, докато работи по илюстрациите на приказките на руския поет и писател Александър Пушкин.

Като младеж Иван Билибин учи право в Санктпетербургската академия, но взема и уроци по рисуване.

Художникът посвещава артистичните си търсения на естествената руска красота. Прави го като театрален артист, майстор на графика, плакати, ескизи и картички.

Вдъхновението го сполетява под формата на една старомодна Русия – осакатена, прашна и мухлясала.

Билибин става известен, след като започва да прави илюстрации на популярни руски приказки като „Иван-царският син и сивият вълк“.

Малко след революцията през 1917 г. той напуска Русия, работи и живее в Кайро и Париж. През 1936 г. се връща в Русия, а родният му Санкт Петербург е преименуван на Ленинград.