Снимка: Олеся Власова
„Идеята за проекта се роди заедно със сина ми. Откакто го родих, абсолютно всичко в живота ми се промени безвъзвратно.
Обикновеният ми свят се срина, без никакъв шанс изобщо някога да е същият. Много обичам сина си, грижа се добре за него, но не можех да разбера какво да правя със себе си.
Въпреки целия ужас, който изпитвах, започнах да задавам на приятелите си, станали скоро родители, всички въпроси, които имах. И да ги снимам. Сега разбирам, че е правилно да пораснеш, да поемеш отговорност; правилно е да мислиш не само за себе си, но и за любимите си хора.
Когато представям проекта си пред публика, се опитвам да запазя анонимността на участниците, така че пренаредих частите от интервюто и снимките. Снимката не винаги изобразява човека, който е цитиран, но всъщност показва сходството в начина на мислене на всички участници в проекта“.
Снимка: Олеся Власова
„Когато бях бременна, се боях от растящия ми корем. Не можех да видя как расте бебето – виждах само, че аз растях. Почти бях шокирана, че тялото ми се променя толкова много и нямах контрол върху това – все едно то вече не беше мое. Все едно бях машина, в която е включена някаква програма. Раждането, храненето и т.н…“.
Снимка: Олеся Власова
„Когато разбрах как да общувам с децата, всичко стана по-лесно. Но когато се роди първото ми дете… бебетата носят толкова много стрес. След четири години всичко ще е много по-лесно – след това знам какво ще правя“.
Снимка: Олеся Власова
„Видях децата си за първи път ден, след като се родиха. Не можех да ги държа – те бяха на системи. Помня само, когато ги извадиха от мен. „Първото идва“ – и докторите извадиха Н. – толкова малък. Когато излезе и М., първото нещо, което видях, бе носът. Първо изпитах щастие, а след това страх. Знаех как трябва да се случи всичко, но идеалната картина бе помрачена и разбрах, че изобщо не е така“.
Снимка: Олеся Власова
„Не бих кръстила дете – според мен това е лично и съзнателно решение. Съпругът ми е заклет атеист. Майка ми и баба ми са вярващи, но не следват традициите. Тяхната вяра се свежда до някакви странни ритуали, като „поръси го със светена вода и ще се оправи“. Съпругът ми смята, че това не е правилно“.
Снимка: Олеся Власова
„Лекарката, която следеше бременността ми, има трима сина и след всяко раждане е страдала от следродилна депресия. Междувременно, тя е началник на родилно отделение и знае какво се случва с жените. Първият път, лежейки с бебето до себе си, е помислила – ами ако бях направила аборт? Вторият път се уплашила, защото бебето било усукано, синьо и изключително кльощаво… Третият път била почти на 40 и си мислела: „Защо го направи отново, стара глупачке?“ – и изпаднала в още една депресия. Аз също бях разтърсена, след като родих. Страхувах се да не направя нещо неправилно и този страх ме парализираше“.
Снимка: Олеся Власова
„Мислех, че ще имам спокойно и тихо бебе. Когато го видях, бях очарована. Мислех, че ще мога да го храня, да го приспивам и всичко ще е идеално. По-късно се шокирах как изглежда той без памперс – колко е енергичен. Не знаех как да го храня, как да го къпя – всички викове и крясъци, и бързане, масажи, клизми… Беше ми толкова трудно“.
Снимка: Олеся Власова
„Никога не съм си се представяла като майка и все още не се чувствам такава. Мислех си само: искам да забременея, докато трима доктори ми казваха, че това е невъзможно. Реших да живея за себе си и на 28 години родих две деца – което, меко казано, бе изненада. Преди това бях тъжна, че не мога да имам деца, но като гледах родителите, които плащат огромни суми, за да забременеят, си мислех: „Луди ли сте? Защо?“. Страхотно е, когато се случи неочаквано и обедини семейството. Но да плащаш за цялата процедура? Има толкова много възможности да живееш за себе си. Ако не искаш, може да си осиновиш дете“.
Снимка: Олеся Власова
„Усещах вина, че не мога да се справя със себе си. Очаквах майка ми да ми помага повече. Скоро забелязах, че не се разбирах с приятелите си, които ми казваха просто да оставя детето си на майка ми. „Децата избухват в сълзи и след това изведнъж просто спират“, казваше тя. Изобщо не разбираше как стоят нещата“.
Снимка: Олеся Власова
„Що се отнася до собственото ми развитие – всички планове, които имах, се сринаха. Когато бебето ми бе на два или три месеца, го оставих на родителите си, за да се изкъпя. Незабавно обаче го чух да плаче и се втурнах обратно при него. Когато бе на шест месеца, се опитвах да чета или да рисувам. Не се получи. Не съм прочела нито една книга от 2 години…“
Снимка: Олеся Власова
„Сега разбирам, че човек трябва да се отпусне и да се наслади на момента. Няма нужда да се тревожа, че вече не разбирам приятелите си, че не общувам с тях както преди… След раждането се тревожех много за това – постоянно бях гладна, но трябваше да спазвам диета... а хормоните бяха част от този „букет“.