„Кой е последен?“: на пазар по съветски

В едно „дефицитно“ общество, рекламата е парадокс: целта не е да се повиши търсенето, а някак то да се задоволи. / За всички хора.

В едно „дефицитно“ общество, рекламата е парадокс: целта не е да се повиши търсенето, а някак то да се задоволи. / За всички хора.

ЛЕВ БОРОДУЛИН / MAMM
Ако посетите руски супермаркет днес, ще видите хора, които се редят на касите с пълни колички – в този смисъл съвременна Русия не се различава особено от останалите държави. В съветската епоха реденето на опашка за стоки е любим начин за запълване на свободното време на нацията.
По онова време хората често описват тази ситуация с глаголите „дават“ или „изкарват“ като: „В пекарната дават кафе!“, или „Изкараха дънки в магазина!“. / Хора на опашка за захар.
На популярност се радва виц за една жена, която, виждайки опашка, се наредила и попитала „Кой е последен?“, а след това задала въпроса: „А какво дават?“ Шегата не е много далеч от истината: жителите на СССР, дори и да не са излезли на пазар, винаги носят със себе си мрежена торба – за всеки случай. / Изкараха алкохол.
Още през 1930-те благодарение на комика Аркадий Райкин тази торба е кръстена „мрежа“. Името произлиза от старата руска дума „авос“, която може да се преведе като „Ами ако?“. Торбата се носи за всеки случай – ако случайно човек попадне на опашка в магазин, където са изкарали нещо. / Пред витрината.
Да стоиш на опашката не е задължително: може просто да си запазиш място. Някой пита: „Кой е последен?“, и след като получи отговор, казва на последния наредил се: „Аз съм след вас“. / В магазин за обувки.
Смята се за абсолютно нормално да напуснеш опашката за неопределен период от време, като си запазиш мястото. „Последният“ трябва да предупреди следващия пристигнал за този факт. / ГУМ, Москва.
Понякога купувачите използват химикалка, за да напишат номера си на опашката върху дланта си. / Номер на опашката.
Всички стоки, дори тези от първа необходимост, са като предмети от мечтите. Някои неща трябва просто да бъдат „изкарани“ (както казвали хората), а понякога да работиш и да изкарваш пари не е достатъчно. За да се постигне тази „мечта“, ботушите се разменят за платове, платовете – за прахосмукачки и т.н. По онова време всичко се разменя срещу дефицитни „луксозни“ стоки: книги, билети за театър, хладилник, нова кола… / Москвич пред паметника на Петър Велики.
В съветските реклами не просто показват книги, паста за зъби, ботуши, майонеза, сок, шампанско, хайвер, телевизори и т.н. Всеки плакат трябва да изобразява едно щастливо, охолно общество и да подсилва съветския лозунг: „Животът стана по-добър, животът стана по-весел!“. / На слънце пред магазина „Детски свят“, Москва.
Въпреки че днес хората могат да си купят каквото пожелаят, старите навици се забравят трудно, особено съветските. Миналата година московчани се редиха на опашка за изложбата на Валентин Серов, последния модел на iPhone и кецове на Кейни Уест. Все още се срещат баби или „бабушки“, наредени пред метрото или автобусните спирки, които продават градински цветя и зеленчуци или пък домашно сладко. / Продавачка на цветя за 1 септември, Горки.
В съветските времена рафтовете по магазините са пълни с „непродаваеми“ стоки, т.е. стоки, които никой не иска. Ако случайно се появи нещо, от което хората всъщност имат нужда, опашките стават километрични. / На опашка за стоки.