"Стар Трек": падащи звезди в руското небе

През лятото на 2015 г. заедно с приятели тръгнахме на пътешествие из Северна Русия. Начертахме си маршрута предварително. Пристигнахме в Каргопол и бяхме сигурни, че ще прекараме нощта там. Но една приятелка реши да ни изненада, като ни покани у дома си в малкото село Лядини (Гавриловская)  на 50 км от Каргопол. Седнахме да вечеряме с нашата домакиня Надежда Фьодоровна и семейството ѝ и слушахме истории за района и хората, които живеят по тези места. Тогава разбрах, че в селото няма почти никакво осветление и всичко е заобиколено от гора. Незабавно разбрах, че тази нощ няма да спя.

През лятото на 2015 г. заедно с приятели тръгнахме на пътешествие из Северна Русия. Начертахме си маршрута предварително. Пристигнахме в Каргопол и бяхме сигурни, че ще прекараме нощта там. Но една приятелка реши да ни изненада, като ни покани у дома си в малкото село Лядини (Гавриловская) на 50 км от Каргопол. Седнахме да вечеряме с нашата домакиня Надежда Фьодоровна и семейството ѝ и слушахме истории за района и хората, които живеят по тези места. Тогава разбрах, че в селото няма почти никакво осветление и всичко е заобиколено от гора. Незабавно разбрах, че тази нощ няма да спя.

ОЛЕГ ГУРОВ
Руският фотограф и пътешественик Олег Гуров е истински ловец на звезди. От пътешествията си из Русия той създава звездна колекция от снимки и истории, свързани с тях. "Често ходя сам до някое затънтено място посред нощ. Докато се спъвам в храстите с лампа в ръка, понякога се питам дали си струва. Не знам какво ме кара да продължавам. Вероятно е просто заради ината ми. Няма да се откажа. Може да е страшно, но колкото по-труден е маршрутът, толкова по-хубаво е преживяването".
За контраст тук има няколко "южни" звезди, снимани в Кавказ, в долината на р. Цице. В тази дълбока и мрачна клисура, обградена от стръмни склонове, няма никакви пътеки – нито животински, нито човешки. Трябваше да върви край реката и да минаваме от бряг на бряг. Спряхме в един сравнително равен район на каньона. Реших да направя нощна серия от снимки на "Млечния път", който се "носеше" над стръмната клисура. Фотоапаратът трябваше да бъде поставен точно по средата на речното корито. Поставих система за загряване на стъклото върху лещата, за да избегна конденза, който щеше да развали всичко.
Тази снимка направих в Кавказ. С приятелите ми прекосихме в пролома Гуам пеша, а на сутринта се отделих от групата, защото исках да стигна до Орловите скали. Понеже не знаех точно къде се намира пътеката, разбрах, че трябва да се движа по азимут, както казват изследователите. Скоро щеше да се мръкне. Луната грееше за малко, преди да изчезне зад хоризонта. Върху осветената от луната част на скалата, някъде вдясно, цяла нощ една птица крякаше. Орловите скали – така че вероятно е било орел. Вероятно се е притеснил от моята газова лампа.
Това бе вторият ден от пътуването ми до Елбрус. Ходенето по стръмния склон през снега с тежка раница в продължение на 9 часа понякога бе много тежко, дори правих спирки. Но с идването на нощта пред нас се разкри невероятна гледка към езерото Силтранкел  – очакваха ни чудесна вечеря и сухи спални чували. Докато се катери в планината, човек започва да оценява основни неща от ежедневието. Преди да си легна, реших да се разходя с фенерче около лагера и да поснимам. Вляво на снимката има буреносен облак. Буквално 15 минути по-късно небето се проясни.
Един приятел ми разказа за малко познатото езеро Хижи тук в Кавказ, на около час път от Таупсе с автобус. Докато настройвах апарата, небето изведнъж се смрачи напълно и започнаха да се появяват звезди. Когато апаратът заработи, спокойно си опънах палатката и се пъхнах в спалния си чувал. Продължителното снимане се контролира със специално дистанционно управление за апарата, което може да се използва за програмиране на нужния брой фреймове: тази снимка се състои от 909 снимки, направени през онази нощ.
След аклиматизиращо пътешествие до скалите Ленца ни предстоеше ден за почивка. Вечерта бе чудесна. Реших да се разходя около лагера. Северният "подслон" (туристически термин) на склона на връх Елбрус  е обширен район, формиран от хаотичен куп камъни, донесени тук кой знае от какво и кога, може би глетчер или лава от източния кратер на Елбрус. Исках да уловя цялото това лунно великолепие с фотоапарата си.
Камилският хълм е разположен на десния бряг на р. Волга в национален парк "Самарская лука". До най-близките села се стига от Самара с лодка. Името идва от необикновената двувърха форма, която наподобява камилска гърбица. Катерачите използват образуванието за тренировки. През цялата нощ край нас минаваха планинари, така че не можех да оставя апарата си навън. Яркото синьо на небето е резултат от изгрева в 3 ч. през нощта. Той едва се долавя с просто око, но матрицата на апарата може да хване много повече светлина от човешкото око.
Там в с. Торновое в Самарска област бях поразен от този изоставен "Москвич". Една снимка се състои от 820 фрейма. Нощта бе ясна, почти безоблачна, така че звездите се виждат много добре. Насечените линии на звездите се дължат на два мотоциклета, които минаха край мен. Някои от снимките бяха преекспонирани и не можеха да бъдат използвани.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"