Всички пътища водят към гарата: как Анна Каренина срещна д-р Живаго

Преди да се впуснете в това литературно пътешествие, не забравяйте да пуснете звука.

Денис Тарасов

"А после тръгнах към центъра, защото на мен все тъй ми се случва: започна ли да търся Кремъл, правя-струвам и все до Курската гара стигам. То аз всъщност тъкмо към Курската гара трябваше да поема, а не към центъра, ама все пак тръгнах към центъра, за да зърна барем веднъж тоя Кремъл: все едно, викам си, никакъв Кремъл няма да видя, ами пак до Курската гара ще стигна. / "Москва – Петушки" от Венедикт Ерофеев; превод от руски: Борис Мисирков, 1990

Денис Тарасов

"Нищо спиртно няма", ми каза биячът. И ме изгледа целия като умряло птиче или препикано мушкато. "Нямало нищо спиртно!". Макар че целият се сгърчих от отчаяние, все пак можах да измънкам, че съм дошъл съвсем за друго. Влиза ли му в работата за какво съм дошъл? Може експресът за Перм по някаква причина да не иска да тръгне за Перм и затуй аз съм дошъл тук да изям едно филе с гъби и да послушам Иван Козловски или нещо от „Севилския бръснар“. / "Москва – Петушки" от Венедикт Ерофеев; превод от руски: Борис Мисирков, 1990

Денис Тарасов

"Потоците от пътници се вливаха между перилата, поставени надълго през помещенията, където на пода лежаха хора със сиви шинели, въртяха се от едната страна на другата, кашляха и плюеха, а когато някой с някого заговореше, винаги започваше прекалено високо, без да държи сметка за силата, с която кънтяха гласовете под високия свод". / "Доктор Живаго" от Борис Пастернак, превод от руски: София Бранц, Кирил Кадийски, 1990

Денис Тарасов

"Между пътниците имаше и някои, които се връщаха от чужбина; ала по-пълни бяха третокласните купета, и то с прост народ, който пътуваше по работа и не идеше от много далеч. Както винаги всички бяха уморени, очите им бяха натежали през нощта, всички бяха изпомръзнали и лицата им имаха бледожълтия цвят на мъглата". / "Идиот" от Фьодор Достоевски, превод от руски: Н. Голчев, 1960

Денис Тарасов

"От оня момент, когато гражданинът навлиза в железопътната зона, която той дилетантски нарича гара или спирка, животът му рязко се променя. Тутакси около него се заумилкват разни Ермактимофеевичи в бели престилки с никелирани плочки на лявата гръд и услужливо поемат багажа. От този момент гражданинът не принадлежи вече на себе си. Той е пътник и започва да изпълнява всички задължения на пътника. Тия задължения са много сложни, но приятни". / "Дванадесетте стола" от Иля Илф и Евгений Петров, превод от руски: Д. Загоров, 1983

Денис Тарасов

"Скоро ли ще пристигне?", обърна се Вронски към един от служещите. "Влакът е излязъл от последната гара" отвърна чиновникът. Приближаването на влака все повече и повече личеше от приготовленията на гарата, от тичането на носачите, от появата на стражари и служещи и от напирането на посрещачите. През мразовитата пара се виждаха работници с полушубки, с меки плъстени ботуши, които преминаваха през релсите на извиващата линия. / "Анна Каренина" от Лев Толстой, превод от руски: Георги Жечев, 1981

Денис Тарасов

"Беше ѝ толкова леко и спокойно, така ясно виждаше, че всичко, което във влака ѝ се струваше толкова значително, беше само един обикновен нищожен случай от светския живот и че тя няма за какво да се срамува нито пред себе си, нито пред когото и да било. Ана седна до камината с английския роман в ръка и зачака мъжа си". / "Анна Каренина" от Лев Толстой, превод от руски: Георги Жечев, 1981

Денис Тарасов

„Да, трябва да отида на гарата, а ако не го сваря, да замина там и да го изоблича.“ Ана потърси във вестниците разписанието на влаковете. Вечерният заминава в 8 часа и 2 минути. „Да, ще го сваря“. Заповяда да впрегнат други коне и започна да нарежда в пътническата си чанта необходимите за няколко дни неща. Знаеше, че няма да се върне вече тук. / "Анна Каренина" от Лев Толстой, превод от руски: Георги Жечев, 1981

"Российская газета". Всички права запазени.