Хрониките на Нарния: контейнерите от "Уралмаш" разкриват тайните си

Власов работи като художник на завода от края на 1960-те до началото на 1990-те години. Той проектира стенвестника, пише слогани и създава сатирични плакати.

В края на 1980-те той украсява шкафовете за инструменти в една от неговите работилници с копия на известни пейзажи от руски художници и някои от собствените си творения.

Сред познатите творби, на които прави копия, са "Момиче с кобилица" и "Сенокос" от Аркадий Пластов, който рисува ежедневни сцени от селският живот в стила на социалистическия реализъм.

През 1980-те самите работници започват да избират теми за контейнерите, основно природни пейзажи. В залеза на индустриализацията изкуството е начин хората да се освободят от сивите окови на заводския живот.

В днешната епоха на модернизация картините висят като свеж полъх в едно спящо кралство на тромави машини, осъдени на мълчание.

Преди няколко години някои от произведенията се появяват в интернет. Те привличат вниманието на група от екатеринбургски куратори на съвременното изкуство, които превръщат контейнерите на Власов в специален проект за градското биенале.

Контейнерите на Власов са пример как ежедневни обекти могат да се превърнат в съвременно изкуство, ако бъдат поставени галериен контекст.

"Tук сме от години и сме се нагледали на това изкуство", казват през смях работниците в "Уралмаш", докато хвърлят поглед към група посетители на туристическа обиколка на изложбата на Власов.

"Изложба" обаче е малко подвеждащо наименование. Въпреки че тук в работилницата е пълно с куратори, художествени критици и журналисти, всъщност нищо не се е променило.