Най-далечната Русия: Задбайкалието, люлката на златото

Обикновено добивът на ценни метали в Задбайкалския край е около 10 тона годишно, което на практика го превръща в един от петте най-големи златодобивни райони в света.

Обикновено добивът на ценни метали в Задбайкалския край е около 10 тона годишно, което на практика го превръща в един от петте най-големи златодобивни райони в света.

ГЕОРГИЙ РОЗОВ
Задбайкалският край (източно от езерото Байкал в Сибир) е известен с огледалните си езера и спираща дъха природа. Из низините са разпръснати девствени гъсталаци; скали с причудливи форми са издадени по върховете на билата, а горите са изпълнени с брези-джуджета. Нещо повече – районът е много богат на природни ресурси.
Задбайкалският край (източно от езерото Байкал в Сибир) е известен с огледалните си езера и спираща дъха природа. Из низините са разпръснати девствени гъсталаци; скали с причудливи форми са издадени по върховете на билата, а горите са изпълнени с брези-джуджета. Нещо повече – районът е много богат на природни ресурси.
Газимуро-Заводският район е един от най-отдалечените и слабо населени райони в Читинска област. Руските изследователи достигат бреговете на р. Газимур в края на 1750-те години. Именно тук работи завод за добив на злато и други ценни метали, известен като Газимурския завод.
Около 95% от златния прах в златоносния седимент се извлича с промивна машина. Преди 15-20 години около половината злато е отивало на боклука. Всичко започва не от златото, а от среброто. В началото на 1720-те години откриват, че в басейна на Газимур има залежи на сребро, след което ненаселените части от територията започват да се колонизират.
Уви, наличието на злато и други ценни метали не винаги означава, че хората тук са живели добре. В различни периоди на 19 в. декабристите, полските въстаници и членовете на движението "Народна воля" и Партията на социалистите-революционери са пращани на каторжна работа тук. Всеки ден върху тези плоскости се отлагат по 2,5-4 кг златен прах. "Реколтата" се мери веднъж дневно.
Меренето и огледът се извършват от дежурния бригадир под надзора на въоръжени пазачи. Освен от изселници, населението в района се състои и от евенки и буряти, които се установяват между руските населени места. Наличието на промишленост кара тези хора, които по начало са номади, да променят начина си на живот. Много остават тук.
Новооткритият завод привлича минни инженери, търговци, чиновници и други образовани хора. Днес Олег Поляков, министър на природните ресурси в Забайкалския край, организира обиколка на отдела за търсене на злато за журналисти от Москва. Той твърди, че през последния сезон 160-те членове на екипа са извлекли над 1 т химически чисто злато.
Методът на отмиването се появява още в древността и, макар че оттогава са се появили и нови техники, той все още се използва в мините, които са близо до повърхността.
Малки парченца злато в дланта на министъра на природните ресурси на Задбайкалския край. Тук работят общо 36 златни мини, разпределени в 17 района.
През територията минават реките Газимур, Уров и Туров. Най-голямата – Газимур, е обградена от стръмни скали, обрасли с храсти. Понякога реката става агресивна и наводнява населените места по бреговете ѝ.
Това парче злато с тегло от около 400 г като по чудо е уловено от поливната машина. Обикновено подобни парчета се изхвърлят, тъй като машината е настроена да извлича златния прашец. Този рядък улов незабавно е кръстен "Юбилей" – защото отделът скоро ще отбележи своята 10-а годишнина.
Животът тук е всичко друго, но не и лесен. Някои села все още не са свързани към електропреносната мрежа и се захранват с дизелови генератори. Дотук не летят самолети и дори телефоните и радиото не работят. Едва неотдавна "дивите степи на Задбайкалския край" се сдобиха с първата си жп линия с дължина 400 км. Сега тук се очаква да започне нов период на строителство в миньорския сектор.