Как стигнах до руския Север сама на автостоп

"Те ме приютиха, нахраниха ме и ми позволиха да се присъединя към екскурзията им в манастира. Почти навсякъде намерих една и съща доброта – независимо дали срещах музиканти от Архангелск или шофьори от Мончегорск. Всеки път намирахме общи теми за разговор или причина да помълчим заедно".

"Те ме приютиха, нахраниха ме и ми позволиха да се присъединя към екскурзията им в манастира. Почти навсякъде намерих една и съща доброта – независимо дали срещах музиканти от Архангелск или шофьори от Мончегорск. Всеки път намирахме общи теми за разговор или причина да помълчим заедно".

ЕКАТЕРИНА МАМОНТОВА
Дълго пътешествие, живописна природа и човешка доброта.
"На 5 юни 2014 г. в 7 сутринта тръгнах на автостоп през Русия".
"Стигнах от Санкт Петербург до Москва, след това до Виборг, Мурманск и Соловецките острови, преди да се кача на лодка до Архангелск, а след това да се отправя обратно към Москва". Руският фотограф Катерина Мамонтова споделя впечатленията си.
"Пътувах на автостоп и спях в домовете на местни хора, които намерих с програмата за каучсърфинг".
"Беше уникално преживяване, в което видях много човешка доброта и взаимопомощ. Срещнах неща, които туристите обикновено не забелязват в своята суета".
"Докато приготвях багажа си за пътуването, се освободих от конвенционалните си виждания за живота, навиците си и желанието да контролирам всичко. Позволих на живота да ме води".
"Нямах планове да правя фотопоредица. Използвах единствено инстинкта си и снимах нещата около себе си".
"По време на пътуването открих сняг през лятото и северна пустиня. Гледах как природата е завладяла направените от хората неща".
"Груба, но искрена доброта, гостоприемство и по-бавно темпо на живот и работа, грижливост, но и апатия в лицето на икономическите проблеми".
"Друг път пък по пътя към Соловки, където можеше да остана навън през ветровитата нощ, срещнах група студенти от Москва с техните преподаватели, тръгнали с лодка към един манастир".
"Александър караше варел и документи до Териберка. Бях прогизнала и ми беше студено – той ме намери на пътя, даде ми топъл пуловер, нахрани ме в една закусвалня и ми даде малко замразена риба от близкия завод".
"Един от страхотните приятели, които срещнах – Александър. Той ме закара до Териберка, малко селце, станало известно благодарение на номинирания за Оскар филм "Левиатан".
"Хората, способни да се справят със суровия вятър, студеното море и северната зима, не знаят как да се справят със закриването на фабриките, които са поминъкът на техните градове".