Руска бабушка пази древни тъкачески занаяти

"Тази шапка тук се нарича "сорока". Сама я уших по стари модели, а след това я избродирах. Нося я постоянно, пази ме от главоболие".

"Тази шапка тук се нарича "сорока". Сама я уших по стари модели, а след това я избродирах. Нося я постоянно, пази ме от главоболие".

АНЯ ИВАНЦОВА
Клавдия Саблина от малък град в Русия разказва за усилията, които полага да съхрани няколко древни техники.
"Pinterest (социална мрежа) е много полезно нещо. Тук откривам най-различни неща. Харесвам и Вконтакте (руска социална мрежа, подобна на Facebook): слушам музика, търся рецепти, говоря си. Имам си моя група, нарича се "Обичам работата си и я превръщам в изкуство", разказва Клавдия.
Клавдия Саблина е инженер – учила е в Москва, а сега живее в Оренбург, градче на 1460 км от Москва. Дълго работи като университетски преподавател, но се уморява от работата и се пенсионира.
"Когато видя хубави пътища, се гордея да кажа, че съм пътен инженер. В Оренбург обаче не мога да го кажа. Пътищата тук са ужасни".
Клавдия често се разхожда до село Ростоши – квартал с частни вили. "Тук ми харесва, всичко е толкова подредено: красиви къщи, добре поддържани дървета".
Клавдия живее според собствените си принципи: никога не завижда на другите, прави онова, което харесва, и живее ден за ден.
"Загубили сме връзка с корените си. В един момент сме скочили от тясна в широка пътека, но аз така и не напуснах тесния си път. Един ден всичко ще се сгромоляса и тогава?! Нашите предци са измислили всичко, а ние вече го забравяме".
Клавдия пази традициите на нашите предци живи: тя шие дрехи от 15 век, занимава се с бродерии, плетива и тъкане. "Не мисля, че православната религия е наша. Дълго време ходех на църква и на поклонения, но сега се отдръпнах. Вярвам в природата. Всяка сутрин се моля на бог Сварог".
Клавдия твърди, че само тя спазва всички древни правила за ушиване на дрехи и тъкане на платове. В Оренбург не е срещала никой друг, който да го прави.
"Нашият град е като едно народно село. Нещо като парк, където всяка общност си има свой район. Тук се сприятелих с беларусите. В началото работех с руската общност, но те искат много и не плащат. Беларусите обаче ме обожават – мен и работата ми".
"В живота всичко може да се случи. Погребах съпруга си, а след това и дъщеря си. Тя беше болна, но много талантлива. Рисуваше страхотно. Тежко е. Но човек трябва да живее". Клавдия вярва в съдбата и смята, че страданието в живота прави хората по-добри.
Клавдия живее в двустаен апартамент в предградие на Оренбург. В центъра на хола ѝ е разположен голям дървен стан. "Станът е на над 100 години. Становете сега са много скъпи, но този го купих за една песен. Сигурна съм, че съдбата имаше пръст в това".

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"