Зимата е най-доброто време в земя без друг сезон

"Все още се удивявам от зашеметяващата красота на този сезон, силата и храбростта на хората и животните, които живеят тук. Колкото повече усещам студа на Майката природа, толкова повече разбирам топлината на хората, които живеят тук".

"Все още се удивявам от зашеметяващата красота на този сезон, силата и храбростта на хората и животните, които живеят тук. Колкото повече усещам студа на Майката природа, толкова повече разбирам топлината на хората, които живеят тук".

Аяр Куо
Фотопоредицата е направена на температура от -60° C.
"Зимата тук е твърде сурова, за да я обичаш. Винаги ми се е струвала твърде дълга (до 9 месеца в годината). Пейзажите бяха толкова скучни и еднообразни, а снегът и мразът ме караха да се чувствам като в тъмна стая без стени", споделя впечатленията си Аяр.
Руският фотограф Аяр Куо е родена и израснала в малко населено място в Якутия. Тази поредица от снимки, озаглавена "Най-хубавото време от годината", е отражение на детските ѝ спомени на едно от най-студените места на Земята.
Якутск, столицата на Якутска област в Североизточна Русия, е най-студеният населен град с подобни размери на Земята. Разположен на брега на р. Лена, Якутск търпи средна температура през зимата от -40° C, заради което градът е обгърнат от пелена от мъгла. Най-малките населени места наоколо са населени, а температурата там понякога пада дори под тази граница.
"Спомням си как гледах замръзналите звезди в тъмното небе и не можех да повярвам, че някъде по света има и слънчеви дни, море, ярки растения и екзотични плодове. В детството си не харесвах зимата, най-вече заради тъмнината. Беше тъмно, когато тръгвах за училище и когато се прибирах".
"Вървях по улиците и всичко наоколо ми се струваше като от стъкло. Всичко бе толкова крехко: група тъжни крави, тръгнали да пият вода, мътното студено слънце, гъстата мъгла, храбрите коне, покрити с мраз, и топлият чай с мляко, който всеки срещнат ми предлагаше. Отново изживявах спомените си с копнеж по якутското си детство".
"Опитът ме научи да пестя топлината. Сега не живея в Якутия, но винаги затварям вратите. Боя се, че топлината може да излезе. Любимата ми напитка си остава същата – топъл чай с мляко – независимо какво е времето".
"Беше невъзможно да стоиш навън в студа, така че като деца си играехме по домовете. Знаехме всякакви игри, включително традиционни, които са уникални за Якутия. Научихме се и как да използваме печката и да готвим от много малки. Всяко дете знаеше как да залага капан за зайци".
"През зимата всяка сутрин включвахме радиото, за да чуем прогнозата за времето. Най-сладкият момент беше да чуем, че малките деца са освободени от училище заради ниската температура. Това се случваше доста често".
"Тази поредица е заснета след 4 години далеч от якутската зима. Върнах се в родината си през януари и снимах при температура от -60° C".
Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"