Да хванеш синята птица: коледна приказка, поставена от Станиславски

Премиерата на "Синята птица" е на 30 септември 1908 г. в Московския художествен театър. Костантин Станиславски определя задачата по следния начин: "Трябва да е наивно, просто, лесно, весело, радушно и илюзорно и красиво като детска мечта..."

Премиерата на "Синята птица" е на 30 септември 1908 г. в Московския художествен театър. Костантин Станиславски определя задачата по следния начин: "Трябва да е наивно, просто, лесно, весело, радушно и илюзорно и красиво като детска мечта..."

СНИМКА АРХИВ
Помежду коледните и новогодишните купони и тържества, ви каним да разгледате няколко вековни костюма от постановката на известната пиеса "Синята птица" на Московския художествен театър. Дори и да не се вдъхновите от костюмите на Хляба или Млякото и вече сте настроени за празничния сезон, можете просто да се насладите от тази неподправена красота.
Повечето актьори в пиесата постигат забележим успех в Съветския съюз – както на сцената, така и в киното. Някои отварят собствени театри. Други, като Мария Германова (на снимката като фея), една от първите актриси, завършили школата на Московския художествен театър (МХТ), заминават на друг континент в търсене на слава. В края на 1930-те години тя работи в Ню Йорк като режисьор в Театралната лаборатория на Михаил Чехов. Заедно те преподават метода на Станиславски, на който до голяма степен е базирана холивудската актьорска школа. / Феята – М. Германова
На Бъдни вечер момченцето Тилтил и момиченцето Митил са посетени от феята Берулина. Внучката на феята е болна и само Синята птица може да я спаси. Благодарение на един вълшебен подарък от феята децата могат да виждат душите на различни предмети. Ролята на Митил (вляво) се изпълнява от любимото протеже на Станиславски Алиса Коонен, водещата актриса на Камерния театър, създаден от нейния съпруг Александър Таиров.
"... За мен като режисьор най-важният аспект е сценичната режисура, но тя не трябва да се изпълнява дословно", пише Станиславски. "Той (Метерлинк) може и да е брилянтен писател, но не е добър в костюмите, сценографията и механиката на сцената". / Млякото – Л. Косминска
Неодушевените предмети (часовници, огън, вода, хляб, мляко и т.н.) се превръщат в живи същества със свои собствени характери. Заедно те тръгват на опасно пътуване, за да намерят вълшебната Синя птица. Това е една трогателна история за това как, където и да търсим щастието, то винаги най-вероятно и най-неочаквано е съвсем наблизо. / Водата – Л. Коренева
Според инструкциите на Метерлинк Хлябът трябва да е облечен в "сияйния костюм на един паша: широка рокля, направена от червена коприна или кадифе, избродирана със злато плюс голям тюрбан и ятаган". Сребърната рокля на Среброто трябва да е "наполовина бяла, наполовина синя като на евнух – да прилича на хартия за опаковане на захарни бучки..." / Захарта – Н. Болтин
"Най-красноречивият укор на "костюмите на Метерлинк" дойде от 10-годишния ми племенник, прозорливо момче", пише Станиславски. "Аз му разказах историята на Синята птица и го убедих да нарисува душата на Хляба. Той нарисува някакво създание с голям търбух и му даде ръце, като руски калач, а главата доста приличаше на поничка". / Хлябът – Н. Балиев
"Нашата продукция е ярка и бодра. Основните принципи са хумор и трогателен лиризъм. Комичните и драматични елементи са примесени с фантазия", казва основният сътрудник на Станиславски Владимир Немирович-Данченко. / Светлината – В. Барановска; феята –М. Савицка
Приказната пиеса на Метерлинк в ръцете на Станиславски предлага един поглед към света през детските очи. Може би само наивната простота на едно дете може да улови енигматичната красота на природата, скрита под покривалото на античовешка цивилизация. Станиславски разбира мистиката на Метерлинк не като "страх от смъртта", а като нещо необяснимо, което детската душа докосва без капчица страх. / Времеот – Н. Знаменски, заобиколен от душите на неродените
Тази предпоставка поражда великолепната сценография на В. Егоров в цялата му детска чувствителност и мистериозно бодрата музика на И. Саз. Всички фантастично реални образи на Хляба, Захарта, Огъня и Водата се раждат от мрака, който се стреми към изплъзващото се щастие... / Дядото – А. Адашев и Бабата – М. Савицка
"Отдава ми се да обърквам публиката и да я накарам наистина да повярва в нереалността на сцената... Гледката трябва да изненадва хората", пише Станиславски. "Ако цялата сцена е претъпкана с подвижни мостчета, декорации и устройства като в скъпите театри, пиесата ще е дълга и тромава. Тя трябва да минава като сън..."/ Петелът – А. Карцев
С това представление завършва първото десетилетие от работата на Станиславски и неговия легендарен театър. Синята птица е единствената продукция на Станиславски, която може да се гледа и днес. Никой не знае с точност, но се смята, че пиесата е играна над 4500 пъти. / Конят – В. Попов