Вълшебни моменти: великолепна руска зима в снимки и литературни цитати

Николай Гогол, "Нощта срещу Рождество" (Вечери в селцето край Диканка, Миргород. Повести). "Беше по-студено от сутринта, но толкова тихо, че скърцането на студа под ботушите се чуваше на половин верста". (Издателство "Народна младеж", София, 1982; Редактор: Людмила Харманджиева)

Николай Гогол, "Нощта срещу Рождество" (Вечери в селцето край Диканка, Миргород. Повести). "Беше по-студено от сутринта, но толкова тихо, че скърцането на студа под ботушите се чуваше на половин верста". (Издателство "Народна младеж", София, 1982; Редактор: Людмила Харманджиева)

LORI/LEGION-MEDIA
Галерия, заради която ще се влюбите в руската зима завинаги.
Русия през зимата е мрачно, студено място, но когато слънцето грее, а мразът щипе розовите бузки, тя прилича на приказка. Подбрахме няколко снимки и зимни цитати от руската литература.
Иван Тургенев, "Бащи и деца". "Бяла зима се бе спуснала с жестоката тишина на безоблачните мразове, плътния скриптящ сняг, розовата скреж по дърветата, бледо-изумруденото небе, шапките от дим над комините, кълбата пара от за момент отворените врати, свежите, буквално ухапани от студа лица на хората и потропването от галопа на потръпващи коне. Януарският ден вече отиваше към своя край; вечерният студ още по-силно пронизваше неподвижния въздух, а кървавият залез бързо замираше".
Лев Толстой, "Анна Каренина". "Вятърът беше силен на стълбата, но на перона зад вагоните беше тихо. С наслада, с пълни гърди тя вдишваше снежния, студен въздух и застанала край вагона, оглеждаше перона и осветената гара". (Издателство "Народна култура", София, 1981; Редактор: Зорка Иванова)
Алексей Толстой, "Детството на Никита". "Никита се стрелна по скърцащите стъпала. Долу имаше нова борова елха с въже. Никита я погледна – беше направена стабилно, изпробва я – плъзгаше се добре, метна шейната на рамо, хвана лопатата с мисълта, че може да му потрябва, и се втурна по пътя през целия двор до язовирната  стена. Там се издигаха огромни, сякаш стигащи до небето върби, покрити със скреж – всяко клонче бе сякаш направено от сняг".
Антон Чехов, "Ванка". "Въздухът е тих, прозрачен и свеж. Нощта е тъмна, но се вижда цялото село с белите си покриви и струйки дим, които излизат из комините, дърветата, посребрени от скреж, преспите. Цялото небе е обсипано с весело примигващи звезди и Млечният път се откроява тъй ясно, сякаш са го измили и изтъркали преди празника със сняг…" (Издателство "Труд"; "Дамата с кученцето")
Борис Пастернак, "Доктор Живаго". "Беше ужасно студено. Улиците блестяха от черния лед, дебел като стъклените дъна на счупени бирени бутилки. Болеше я да диша. Въздухът беше натъпкан със сив скреж и сякаш я гъделичкаше и бодеше с рошавата си четина точно както я бодеше и ѝ влизаше в устата белезникавата козина на заледената яка. Вървеше по празните улици и сърцето ѝ тътнеше. По пътя ѝ около вратите на чайните и гостилниците се кълбеше пара. (Издателство "Интерпринт", 1990; Превод от руски: София Бранц)
Лев Толстой, "Война и мир". "Целият ден беше тих, мразовит, с падащ лек рядък сняг; привечер почна да се прояснява. През снежинките се виждаше черно-лилавото звездно небе и мразът се засили." (Издателство "Народна култура", София, 1970; Превод от руски: Константин Константинов)