Агонията на блокадата: помним обсадата на Ленинград

Германците се опитвали да подчинят града чрез бомби. Много от сградите в Ленинград били разрушени, хиляди хора били убити и десетки хиляди изчезнали безследно.

Германците се опитвали да подчинят града чрез бомби. Много от сградите в Ленинград били разрушени, хиляди хора били убити и десетки хиляди изчезнали безследно.

Getty images
Хората на Ленинград (сега Санкт Петербург) преживяват три години под обсада от немците по време на Втората световна война. Нацистката окупация на Ленинград, втория по големина град на Съветския съюз след Москва, започва на 8 септември 1941 г. и свършва на 27 януари 1944 г. (макар че блокадата е частично нарушена на 18 януари 1943 г.). Изолиран от останалия свят, градът страдал от липса на храна и гориво. Езерото Лагода било единствената връзка на града с външния свят, като гарантирало, макар и несигурно, спешни доставки по вода през лятото и по леда през зимата. Стотици хиляди жители на града загинали от глад и студ през първата зима на блокадата, макар импровизирани болници и столове да били създадени навсякъде. Жителите засаждали градини, които били охранявани денонощно.
През ноември 1941 г. Ленинград започнал да изпитва недостиг на храна. Били въведени печати за продуктите, за да може да бъдат разпределяни по-равномерно на фона на свиващите се хранителни запаси.
Водоснабдяването на града било прекъснато, така че жителите трябвало да събират вода от пукнатини в асфалта на Невски проспект, причинени от артилерийски огън.
По време на най-тежките дни през зимата, когато никъде нямало електричество, хората слушали новини по радиото от външния свят.
Жителите рядко се осмелявали да излизат навън, защото били твърде изтощени да изминат и кратки разстояния. Губели съзнание от глад, много колабирали на улицата и умирали от студ. Телата на починалите били събирани и отнасяни.
За да съхрани духа на хората, Музикалният комедиен театър играел пред публиката в града в Александровския театър. Известният съветски пианист Дмитрий Шостакович написал световно известната Симфония №7 по време на блокадата.
В покрайнините на Ленинград били издигнати барикади и изкопани окопи, за да бъде защитен градът от всички страни. Всеки се грижел за своя собствен бит. Жителите се опитвали да запазят града си подреден: пазели улиците чисти от снега, леда и мръсотията.
Децата, които били изгубили родителите си и останали сами в капана на града, били изпращани при осиновители: когато било възможно, организирали и училищни класове за тях. Обаче често децата трябвало да помагат на възрастните като работели във фабриките. В Линотипната фабрика децата сглобявали картечници за фронтовата линия.
Германските войски изхвърляли тежки артилерийски снаряди. Подобни снаряди и оръдия били използвани за защита на града и целия Източния фронт.
Единственият път, който свързвал Ленинград с останалата част от света – езерото Лагода, било заето ден и нощ. През лятото лодки прекарвали хранителни продукти, през зимата камиони минавали по леда на замръзналото езеро. Вратите на водачите на всички превозни средства  били махнати, за да има възможност шофьорът да скочи, ако камионът пробие леда и започне да потъва.
По време на зимните месеци руските войски носели бели камуфлажи, за да се слеят със снега на фронтовата линия в града и на целия Източния фронт.
Това не били само хората, които осигурявали защитата на града. Работниците в известния музей "Ермитаж" извадили безценните шедьоври от касите и ги крили в мазето на музея по време на цялата война.
Хората се пазели от въздушните нападения в мазета в града.
Високоговорители предупреждавали жителите за започващ артилерийски огън. Бърз метроном сигнализирал за началото на нападение; по-бавен сигнал означавал, че всичко е чисто.
Артилерийски и бомбени нападения отваряли огромни дупки в сградите. Патриотични плакати били поставяни по фасадите на разрушените сгради, за да предупреждават жителите за опасните зони и частично да прикриват грозната гледка.