Християнството е на мода: Великденски яйца в ръцете на съвременни художници

Ирина Ива.

Ирина Ива.

Алексей Николаев
По молба на "Руски дневник" съвременни художници рисуват яйца за Великден и разказват за празничните обичаи в семействата си.

Според легендата Мария Магдалена носи на император Тиберий обикновено яйце, което боядисала в червено, за да потвърди истината за възкръсването на Христос. Оттогава християните за Великден украсяват и боядисват яйца. "Руски дневник" помоли съвременни художници да изрисуват по едно яйце по свой вкус и да споделят спомените си за този празник.

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Генадий Ким

Мама овръзваше кокоши яйца с конец и ги вареше в обелки от лук. Винаги ми е харесвало това произволно творчество – държах всяко яйце в ръце в продължение на часове и да  намирам в тези абстракции цели истории. И разбира се, Великден винаги свързвам и с козунака – човек винаги първо изяжда захарната коричка, а след това внимателно издълбава стафидите от богатото тесто.

Техниката ми е съвсем обичайна – четка и акрилна боя. Винаги съм се интересувал от темата за разнообразието и противоречивостта на индивидуалната личност. И изобщо обичам всичко странно, чудато и забавно.

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Аля Хестанти

Обикновено на Великден се събирахме цялото семейство – идваха дори далечните ни роднини. Прабаба ми ги боядисваше с обелки от лук, а след това ги мажеше с олио. Придобиваха дълбок виолетов цвят, но аз така и не успях да постигна същия ефект. Прабаба така и не ми разкри тайната си.

В работите си обикновено използвам подръчни материали. В конкретния случай – метализиран скоч и пластмасови кристали. Това ме връща към детството, когато животът е ярък във всеки свой миг.

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Андрей Шевченко

В семейството ми никога не сме празнували Великден. Извънземният в червена летяща чиния, която рисувам върху яйцето, е най-висшият разум, за който говорят всички. Той има по-висш морал от конституциите на всички страни взети заедно. И има висши морални ценности от всички религии, проповядвани на Земята. Трябва да го слушаме внимателно. Именно с това е свързана и моята работа – с налагането и възхваляването на мъдростта на планетата Земя. Техника: акрил, апликация, вълшебство.

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Елена Дроздова

Това е една такава игра – седите един срещу друг на метър-два разстояние и се замеряте с яйца; едното се чупи, а другото оставя цяло. Никога не съм разбирала защо загубилият може да изяде яйцето си, а победителят остава гладен и трябва да се чука с другите яйца.

Не помня дали съм си обяснявала що за празник е това, защо яйца, защо всички задължително се събират, на какво се радват? Когато мисля за яйцето, мислите ми тръгват в най-баналната посока: кокошката или яйцето? Знам, че е динозавърът, но тогава как би стоял този въпрос: динозавърът или яйцето, и отново – костенурката, а преди нея? Така и стигам до началото, до хаоса, до дупката, през която се процежда светлината, до зеницата с окото, до разрива на тленната реалност, до нощите на света, в които има всичко и нищо, както в яйцето има и кокошка, и динозавър, и костенурка, и теория за големия взрив и кой знае още какво. И една мъничка топла светлина може да озари отвътре непрогледния мрак на хаоса на нощта. Малкият, топъл, непознаваем свят може да породи космос и живот, както от яйцето може да се излюпи пиле, динозавър, костенурка и кой знае още какво.

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Ирина Ива

Баща ми и мъжът му спазват постите и ходят на църква на Великден. А боядисването на яйца не е постоянна традиция за тях. Имам по-"сложни" отношения с православието, но понеже съм художник, боядисването на яйца за Великден ми е интересно не само от позицията на религиозните традиции, но и от естетична гледна точка.

Засегнала съм темата за женското и мъжкото начало (Адам и Ева). Но в същото време двата профила, червеният – със сърце отвън и мозък, пълен с НЕЩО; и синият – с листа по периметъра и свободно зелено пространство отвътре – е един и същи човек. Само че единият е зает с грижи, разни мисли, празни дела, а другият е свободен от тази суета... Как? На този въпрос все още се търси отговор на най-различни места...

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Дмитрий Самодин

Като дете Великден ми приличаше на втора Нова година. Добре си спомням впечатленията си от онова време: как хората се стичаха на гробищата, затваряха улици, беше чудовищно... Това бе периодът на перестройката, през 1988-1989 г. Стана много модерно да си "вярващ" – малцина разбираха нещо, затова подобни събития бяха нещо нормални. Великден е Възкресение, празник на живите, а тук – ходим на гробище...

В работата ми яйцето е символ на небето, а постаментът с монетите – символ на земното. И в това няма нищо срамно, всичко е взаимосвързано. Затова яйцето почти докосва земята – за нас всичко е толкова близко... Но, колко често се заблуждаваме!

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Варвара Гранкова

Подготовката за Великден започваше отрано: цяла седмица имаше основно чистене на дома, миеха се всички прозорци, дори и най-затънтените ъгълчета на стаите. Великденския сладкиш (Пасха), за който рецептата в нашето семейство се предава от поколение на поколение, започваше да се приготвя още в сряда, защото трябва да отлежава две денонощия – да се излива излишната вода, а след това един ден да стои под формата. Избирахме различни бои – специални за яйца, както и моливи, пастели, акрил, конци – и украсявахме яйцата както ни хрумне. Обикновено нашите яйца бяха най-ярките и най-психоделичните на общата трапеза.

При рисуването на това яйце, както винаги, започнах да рисувам преди да съм измислила сюжет, постепенно от абстрактните линии се получи град в ранна утрин, който нарисувах с акрил и маркери.

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Кирил Жилкин

В семейството ми винаги сме празнували Великден според канона, т.е. ходене на църква на първо място, за да осветим козунака и яйцата.

Моето яйце е изрисувано с маслени бои. Идеята е свързана с текста на философа-католик Ойген Розенщок-Хюс за "кръста на действителността" – човекът трябва да е в центъра на този кръст, да гледа едновременно във всички четири посоки: минало, бъдеще, навън и навътре в себе си. Християнството винаги е модерно и неговото осмисляне за мен е един от ключовете в изкуството.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.