Почти Бермудски триъгълник: пътуване до Курската магнитна аномалия

Игор Генералов
Защо е лесно да се загубиш в най-голямото находище на желязна руда в света – дори и да имаш компас?

Снимка: Игор ГенераловСнимка: Игор Генералов

Курската магнитна аномалия е кръстена на необичайното поведение на магнитните компаси в Курска област (530 км югозападно от Москва). Магнитните инструменти тук бъркат юг с изток и север със запад. Това се дължи на огромните запаси от желязна руда, смятани за най-големите в света – 30 млрд. м. тона или почти 4% от световните доказани резерви. Магнитната аномалия в този регион е засечена за първи път от руските географи още през 1770-те години. Първият кладенец за добив на желязна руда обаче е потопен едва през 1923 година.

Снимка: Игор ГенераловСнимка: Игор Генералов

Минният басейн обхваща териториите на Курска, Белгородска и Орловска област в Югозападна Русия и общата му площ е 160 хил. кв. км. Той е по-голям от държави като Гърция, Северна Корея, България или Куба. Днес на територията на магнитната аномалия работят три минни и преработвателни компании. Една от тях е "Стойленски ГОК", дъщерно дружество на руския металургичен гигант НЛМК.

Прес снимкаПрес снимка

Основната продукция на предприятието е железен концентрат, синтеровано желязо и пелето, от които се произвежда стомана. Стойленската мина е дълбока 375 м.

Снимка: Игор ГенераловСнимка: Игор Генералов

Взривните дейности се извършват на равни интервали – около 18 пъти годишно. За експлозив се използва специален гел в комбинация с детонатори. Взривният материал може да тежи до 1000 м. тона.

Прес снимкаПрес снимка

Преди да бъде осъществена експлозията, геолозите определят къде трябва да бъде взривена скалата. Те копаят дупки с диаметър от 250 мм и дълбочина 16-17 м на разстояние от по 3-4 м една от друга.

Снимка: Игор ГенераловСнимка: Игор Генералов

Мината от кариерата се доставя в завода на конвейери, специални ЖП вагони и самосвали. "Стойленски ГОК" произвежда и натрошени камъни, които се използват основно в пътното строителство. Камъните и ронливите материали от кариерата, включително пръст, глина, глинеста почва, пясък и варовик се използват в строителството.

Снимка: Игор ГенераловСнимка: Игор Генералов

Ето така изглежда преработвателният завод отвътре. В далечината се виждат машините, с които рудата се разбива до нужния размер, преди да бъде обогатена.

Снимка: Игор ГенераловСнимка: Игор Генералов

Цехът за магнитна сепарация, където железният концентрат се извлича от рудата.

Снимка: Игор ГенераловСнимка: Игор Генералов

Тези вакуумни филтри служат за отделяне на течността от железния концентрат.

Прес снимкаПрес снимка

Ето така изглежда парче руда, преди от нея да бъде отделен железният концентрат в преработвателния завод.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.