Ленинградски завод за метал (ЛЗМ) Стадионът във Владивосток Курската аномалия Снежен май Московски зоопарк Game of trones Яйца BoogelWoogel Лада "Нива"
Полет над морето: Руски стадион, носещ се по вода

Мегазаводи: Как една централа се превърна в международен производител

Руските фабрики са "известни" с това, че се намират в строго охранявани сгради, в които не се допускат външни лица, и където производственият процес е нещо строго секретно. Но една фабрика в Русия е различна. Не само турбините, които се произвеждат тук, могат да бъдат намерени по целия свят, но е и една от най-старите и най-големите. "Руски дневник" ви кани да се уверите сами.
Автор: Айжан Казак, Анастасия Карагодина

Архивна снимкаАрхивна снимка

Ленинградският завод за метал (ЛЗМ) в Русия е най-големият руски производител на задвижващи машини и турбини. Намира се в Санкт Петербург и работи вече 160 години. 

Заводът е основан през 1857 г. от Сергей Растеряев, виден представител на руската буржоазия. Той е бил един от шепата търговци и бизнесмени, на които е било позволено да използват националната емблема на Руската империя.

Той започва като наема най-добрите и блестящи умове от Германия, но през 1924 г. не те, а руските инженери създават първите парни и водни турбини в Русия.

Архивна снимкаАрхивна снимка

Енергийният капацитет на турбините нараства и през 1963 г. инженерите на завода създават най-голямата и най-мощната радиално-аксиална турбина за водноелектрическата централа в Красноярск.

Архивна снимкаАрхивна снимка

Заводът винаги е имал за цел да бъде "най-големият и най-могъщият". През 1977 г. той започва да произвежда хидравлични агрегати и машините бързо се разпространяват по целия свят.

Слава Степанов | <a  data-cke-saved-href="http://geliovostok.ru" href="http://geliovostok.ru" target="_blank">geliovostok.ru</a>Слава Степанов | geliovostok.ru

Понастоящем една от десет турбини в света се произвежда в ЛЗМ.

 Слава Степанов | <a  data-cke-saved-href="http://geliovostok.ru" href="http://geliovostok.ru" target="_blank">geliovostok.ru</a> Слава Степанов | geliovostok.ru

След разпадането на Съветския съюз заводът става част от най-голямата компания за производство на електроцентрали в Русия "Силови машини". Но "най-голямото" не е достатъчно. Компанията инвестира време и пари в научноизследователска дейност за създаване и проектиране на висококачествени продукти.

Слава Степанов | <a  data-cke-saved-href="http://geliovostok.ru" href="http://geliovostok.ru" target="_blank">geliovostok.ru</a>Слава Степанов | geliovostok.ru

Според компанията до 2017 г. централата е произвела повече от 2150 парни и 790 водни турбини.

Слава Степанов | <a  data-cke-saved-href="http://geliovostok.ru" href="http://geliovostok.ru" target="_blank">geliovostok.ru</a>Слава Степанов | geliovostok.ru

В съветско време географската област на продажбите е ограничена до страни, които са приятелски настроени към СССР, такава е била предимно стратегията по онова време. Освен съветските републики, Китай, Индия и страните от Латинска Америка са сред основните потребители.

Слава Степанов | <a  data-cke-saved-href="http://geliovostok.ru" href="http://geliovostok.ru" target="_blank">geliovostok.ru</a>Слава Степанов | geliovostok.ru

Сега, обаче, е трудно да се намери континент, където няма турбини, направени в ЛЗМ – от Канада и САЩ до Африка и Азия.

Слава Степанов | <a  data-cke-saved-href="http://geliovostok.ru" href="http://geliovostok.ru" target="_blank">geliovostok.ru</a>Слава Степанов | geliovostok.ru

Най-впечатляващите международни проекти на компанията включват централи в Иран, Китай и Мексико.

Слава Степанов | <a  data-cke-saved-href="http://geliovostok.ru" href="http://geliovostok.ru" target="_blank">geliovostok.ru</a>Слава Степанов | geliovostok.ru

Повечето руски електроцентрали също използват турбини, построени от ЛЗМ. Инженерите му реконструираха ВЕЦ Саяно-Шушенская, най-голямата електроцентрала в Русия. През август 2009 г. тя претърпя катастрофален инцидент, който доведе до наводняването на всички машини.

Слава Степанов | <a  data-cke-saved-href="http://geliovostok.ru" href="http://geliovostok.ru" target="_blank">geliovostok.ru</a>Слава Степанов | geliovostok.ru

Един от най-новите и забележителни проекти е парната турбина за атомната електроцентрала Белоярска. За разлика от други ядрени инсталации, тя разполага с реактор за бързо разпадане, иновационен проект на руската ядрена промишленост.

Слава Степанов | <a  data-cke-saved-href="http://geliovostok.ru" href="http://geliovostok.ru" target="_blank">geliovostok.ru</a>Слава Степанов | geliovostok.ru

Секцията, където се произвеждат водните турбини.

Слава Степанов | <a  data-cke-saved-href="http://geliovostok.ru" href="http://geliovostok.ru" target="_blank">geliovostok.ru</a>Слава Степанов | geliovostok.ru

Производството на турбини е дълъг процес. Инженерите извършват проверки след всяка производствена стъпка. Заводът има дори специална вакуумна камера, в която бъдещите турбини могат да бъдат тествани в реални работни условия.

Слава Степанов | <a  data-cke-saved-href="http://geliovostok.ru" href="http://geliovostok.ru" target="_blank">geliovostok.ru</a>Слава Степанов | geliovostok.ru

Една турбина може да тежи до 1500 тона и да бъде с дължина около 60 метра. Точно такава беше произведена за местния Ленинградски АЕЦ-2, който трябва да влезе в експлоатация през 2018 година.

Слава Степанов | <a  data-cke-saved-href="http://geliovostok.ru" href="http://geliovostok.ru" target="_blank">geliovostok.ru</a>Слава Степанов | geliovostok.ru

В момента инженерите в централата работят върху хидротермална турбина, която ще тежи 250 тона. Тя ще бъде най-тежката в историята на завода.

Слава Степанов | <a  data-cke-saved-href="http://geliovostok.ru" href="http://geliovostok.ru" target="_blank">geliovostok.ru</a>Слава Степанов | geliovostok.ru

Заводът е разположен на площ от повече от 190 хектара, като всеки квадратен инч е необходим за производството на колела, турбини и други части на бъдещи централи.

19 юли 2017 г.
Tags: мегазаводи

Прочети още

+
Like us on Facebook