Руски занаяти: Гжелски порцелан

Известната синьо-бяла гжелска керамика е сред най-предпочитаните сувенири от Русия. Всяко изделие, изработено и изрисувано от местните майстори в малко градче край Москва, е уникално.

Гжел (57 км югоизточно от Москва) отдавна е известен с изключително качествената си глина, така че не е учудващо, че местните грънчари са първите производители на порцелан в Русия. Още от началото на 19 в. гжелските майстори започват да произвеждат прибори за хранене и скулптури с характерните сини рисунки на бял фон.

След като оцелява години на пренебрежение след Болшевишката революция през 1917 г., заводът преживява възраждане през втората половина на 20 в., когато най-добрите майстори от страната се запътват към Гжел, за да съживят този традиционен занаят.

„Екипът ни се състои от 40-45 души“, обяснява генералният мениджър Петър Сивов. „Половината са с висше образование, а другата половина са полуграмотни. Що се отнася до новите специалисти – за жалост, професионалното обучение бе прекратено след перестройката. Младежите с висше образование по някаква причина не искат да работят тук. Така че тук сами обучаваме специалистите си и дори им даваме малка стипендия“.

Интересно е, че преди да бъде опечен и глазиран, известният гжелски порцелан е розово-черен на цвят. Защо ли? Преди да бъде оцветен, всеки предмет минава през т. нар. „проверка с фуксин“, при която се покрива с фуксин, за да се види дали има пукнатини. Процесът е строго контролиран. Фуксинът постепенно избелява и изчезва. След това изделията се боядисват на ръка с тъмнокобалтова боя, която преди изпичане изглежда почти черна.

При процеса на печене цветът става тъмносин. След това съдовете се покриват с глазура, която преди печенето не е прозрачна – представлява сравнително дебел лъскав, мътно-бял слой, положен върху повърхността на розово-черния предмет, който е сложен в пещта за още 2 дни. През последния цикъл на печене размерът на всеки от предметите намалява с близо 15%.

"Российская газета". Всички права запазени.