Горе-долу по времето, когато е създаден „Союзмултифилм“ през 1930-те, големият реформатор на световното кино Сергей Айзенщайн се запознава с друг всепризнат гений на име Уолт Дисни. Съветският режисьор си спомня срещата в статия, озаглавена „Дисни“.
„Животните, рибите и птиците на Дисни се разтягат и свиват. <…>. Този повик на оптимизъм може да се постигне само с рисунък, защото няма ъгълче на капиталистическата реалност, което може да се улови реално от филмовата лента, което би могло да звучи с такова оптимистично поощрение, без да е измамно! За щастие, обаче имаме щрихи и боички. Музика и анимация. Талантът на Дисни и „великият утешител“, известен като кино“.
През Втората световна война „великият утешител“ се превръща във великия пропагандатор. Анимацията е идеалното средство: врагът може да бъде нарисуван толкова чудовищно и гротескно, колкото позволява въображението.
Почти едновременно, през 1942 г., Дисни пуска гротескна фантазия за неволите на Доналд Дък в Третия райх, а през 1941 г. съветските аниматори създават пропагандния филм „Какво иска Хитлер“. Естествено, той иска да върне земята на феодалите, а заводите – на капиталистите. Онова, което всъщност получава, също е разбираемо – бърза смърт, причинена от съветски щик.
В мирно време анимацията започва да изпълнява функциите си да образова, докато развлича. Играта на котка и мишка, която знае всяко дете, идва на екрана с помощта на студиото „Метро Голдуин Майер“ (Metro-Goldwyn-Mayer) през 1940 година.
Оттогава целият свят е вперил очи в изпълнената с любов и омраза (основно омраза) връзка между Том и Джери. Том и Джери идват в СССР в началото на 1980-те, когато популярност добиват домашните видеокасети. Съветските зрители обаче вече са виждали нещо подобно. Вместо котка и мишка в надпревара да се надхитрят там са вълкът и заекът – познатият дует от руските приказки.
Съветската анимация вдъхновява и е вдъхновена не само от студията на Уолт Дисни. Например английският анимационен филм „Доктор Дулитъл“ (1971), базиран на книгата на Хю Лофтинг, е повлиял върху съветския Доктор Охболи (1984 г.), извлечен от приказката на Корней Чуковски.
Друг пример е съветския Домовик Кузя (1984 г.), който очевидно е близък роднина на Пумукъл (1982), който става герой от германската анимация.
Неоспорим успех на съветската анимация е анимационният филм „Мечо Пух и всички останали“. Кой би си помислил, че Мечо Пух (1969) ще плени сърцата на съветските зрители от всякаква възраст, а цитатите от филма ще станат културни мeми?
Всичко това се дължи на отличния превод (1958) на Борис Заходер на приказката за Милн (1926) и усилията на режисьора/аниматор Фоьодр Хитрук и екипа от „Союзмилтифилм“.
На последно място, но не и по важност, нека сравним „Красавицата и звяра“ (1991) на Дисни, базиран на френската приказка от Шарл Перо, и съветския анимационен филм „Аленото цвете“ (1959), базиран на едноименната приказка от Аксаков (1868), повлияна силно от творбата на Перо.
Предположението, че анимационните филми на различните държави са еднакви, всъщност е всепризната истина. Приказките на някои държави наистина приличат на други, но приказките извличат идеите си от митологията, която по принцип има малки различия по света – като се започне от племената в Папуа Нова Гвинея, през народите в древна Месопотамия и се стигне до съвременните наследници на древните славяни. Така че вместо да се изненадвате от приликите, повярвайте, че си приличаме повече, отколкото можем да предположим.