Тайните на звънарството в руската катедрала „Христос Спасител“

Днес камбаните на катедралата се дирижират от Игор Коновалов, който има голяма роля в реставрирането на тези и други камбанарии в Москва.

Цар Александър I издава заповед за изграждането на катедралата „Христос Спасител“ през 1812 г., след като Наполеон се оттегля от Русия. Църквата трябва да служи като символ на благодарността към Бог и хората, че са защитили родината от чуждите агресори.

Строителството продължава до 1883 г., но църквата е разрушена само няколко десетилетия по-късно през 1931 година: златните ѝ куполи вероятно били твърде луксозни за имиджа, който иска да си изгради новата Съветска държава. Смятало се, че ценните метали, вложени в сградата, ще са по-ценни за икономическото и индустриалното развитие на нацията.

През 1943 г. Сталин се среща с митрополит Сергей и позволява да бъде избран патриарх и да бъде възстановен Светият синод – върховният административен ръководен орган на Руската православна църква. Катедралата обаче остава в руини. По заповед на съветския лидер Никита Хрушчов през 1960 г. оголените основи на катедралата са превърнати в най-големия открит плувен басейн в света.

Църквата е възстановена след разпадането на Съветския съюз, а камбаните ѝ отново зазвъняват едва през 1997 година.

Днес камбаните на катедралата се дирижират от Игор Коновалов, който играе важна роля за възстановяването на тези и други камбанарии в Москва. Църквата е дом и на училище, където Максим Миронов преподава на учениците майсторството на църковното звънарство.

Игор Коновалов слушал с интерес как звънтят църковните камбани още през 1970-те, когато все още бил малък ученик. Именно тогава разбира, че „камбаните разпространяват информацията за това какво се случва в църквата, като големи радиоантени“, и че „всяко звънене ти казва точно какво се случва вътре“. Основният момент в звънарството се нарича „благовест“ или „блага вест“ и казва на миряните, че молебенът ще започне всеки момент.

С нотка носталгия Коновалов ни разказва за друго особено съобщение, което изпращат камбаните. В Москва преди Революцията, след като чуели 12 удара на камбаната, хората спирали, каквото и да вършели, и се запътвали към най-близките икони: камбаните току що им били казали, че се случва най-свещеният момент на молебена и се извършва Светото причастие. „Духовността бавно избледнява“, казва Коновалов. Ето защо той вижда мисията си в това да дирижира звънарите на основната руска църква, които да възродят религиозния дух на страната.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"